Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (8)

7.

— Ей, чакай! — провикна се Туриста и вдигна ръка. — По-кротко, мой човек. — Отстъпи крачка назад и се засмя. — Кой съм аз, че да те будалкам така, а? Хич не ме бива в стрелбата. И как мога да съм сигурен, че ще улуча теб, а не момичето?

— Точно така — мигом се съгласи дебелакът, притискайки още по-силно към себе си младата жена с тлъстата си дясна ръка. — А сега я ми кажи кой командва тук.

— Ти — почтително кимна Туриста. — Само ми кажи какво искаш да сторя за теб, приятелю. Е, ако пожелаеш, мога да пусна пистолета си на тротоара, става ли? Окей?

Мъжът се втренчи изпитателно в Туриста. После отново присви очи.

— Окей, ама го направи бавно. Много бавно — натъртено се разпореди той.

— Разбира се. Кротко, лека и полека. Какво друго ми остава?

Туриста започна бавно да отпуска ръката си. Иззад най-близката телефонна кабина някой рязко си пое въздух. Същият звук се чу иззад микробуса на някаква фирма за доставки, паркиран на Четиридесет и втора улица. Зяпачите, които се бяха изпокрили, но не откъсваха поглед от разиграващото се пред очите им, си мислеха едно и също: Не го прави, приятел! Не му давай оръжието си! Той ще те убие! А след това ще убие и нея!

Туриста приклекна. Остави предпазливо пистолета на тротоара.

— Ето, сам виждаш, всичко стана чисто и лесно. А сега какво искаш да направя?

Дебелакът се разсмя. Пухкавите му рунтави мустаци заподскачаха под носа му.

— Какво искам да направиш ли? — повтори той, след което смехът му се засили още повече. Едва се удържаше.

Внезапно смехът му секна. Лицето му се стегна. Мъжът отклони пистолета си от главата на младата жена и го насочи към Туриста.

— Това, което искам от теб, е да умреш!

И тогава той направи своя ход.

Туриста.

За частица от секундата, само с едно мълниеносно и безпогрешно движение той се пресегна към крачола на панталона си и измъкна изпод него една 9-милиметрова берета от скрития там кобур. Вдигна ръка напред и стреля. Отекна едно гръмко тряс!, преди някой наоколо да разбере какво става. Включително и дебелака.

Дупката беше с размер на монета от 10 цента. Точно в средата на челото му. За миг той замръзна на място, като огромна статуя на Буда. Зяпачите изпищяха, младата жена с раницата се свлече на колене. Миг след това дебелакът рухна и с грохот се стовари на мръсния тротоар. Кръвта му бликна като фонтан.

Колкото до Туриста, той прибра своята берета в кобура до прасеца си, след което се наведе да вземе другия пистолет. Изправи се и приближи към куфара. Вдигна го и го понесе към един син „Форд Мустанг“, оставен на улицата с включен двигател.

— Желая ви приятен ден, дами и господа — заяви той пред смаяните очевидци, които го съзерцаваха мълчаливо. — А ти… ти си момиче с късмет — поздрави той жената, която уплашено притискаше раницата пред гърдите си.

След което Туриста се настани зад волана на мустанга и потегли.

Заедно с куфара.