Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (103)

102.

Мич настъпи здравата педала за газта и съкрати десетте минути на пет. Пристигнахме пред моята къща с петдесетметров спирачен път на финала. Улицата беше залята от мигащите светлини на патрулните коли, оцветяващи нощта в червено и синьо. Групи съседи стояха скупчени по моравите пред домовете си и наблюдаваха зрелището, като се чудеха какво толкова става в дома на семейство ОʼХара.

До този момент почти нищо.

Изтичах към външната врата, но заварих там четирима полицаи, разговарящи в преддверието. Току-що бяха приключили с огледа на помещенията.

— Празно е — обобщи единият от тях.

Отидох в кухнята. В мивката имаше няколко чинии, на шкафа се виждаше поднос с остатъци от руло. Явно бяха вечеряли. Проверих телефона на стената до хладилника. Лампата за получени съобщения светеше, но имаше само едно — моето съобщение.

Всички полицаи, включително Уил и Мич Крейвънс, се бяха събрали в съседната стая, която се ползваше като кабинет. Присъединих се към тях.

— Нуждаем се от план — започнах аз. — Аз самият нямам, а и сега не съм в най-добрата си форма.

Един дребен чернокос полицай на име Николо се зае с ръководството на екипа. Явно действаше бързо и организирано, защото ни съобщи, че вече бил публикуван полицейски бюлетин за издирването на Нора и нейния червен мерцедес в цялата област, обхващаща три съседни щата. Уведомили и колегите си от охраната на летищата. Тъкмо искаше да ми обясни, че искал да използва дома ми като команден център, когато нещо ми хрумна.

Червеният мерцедес… колата… гаража. Не се бях досетил да проверя дали не липсва микробусът.

Направих две стъпки и изведнъж зад гърба ми се разнесе колективна въздишка на облекчение. Обърнах се, за да видя от какво бе предизвикана тя.

Там, до прага на кухнята, стояха Макс и Джон — младши заедно с майка си. Всичките държаха фунийки със сладолед от сладкарницата на Баскин-Робинс.

Челюстите им висяха от гледката на толкова много полицаи. Когато ме видяха, опръскан с кръв и превързан, челюстите им вече стигнаха едва ли не до пода.

Втурнах се да ги прегръщам. В този миг бях толкова развълнуван, че въобще не чух телефонния звън.

Но Мич Крейвънс го чу. Отиде до апарата и тъкмо се канеше да го хване, когато баща му го спря. Уил Крейвънс вдигна пръст пред устата си, в знак да предупреди сина си да пази тишина. После включи говорителя.

— Добре. Явно си имам публика — разнесе се гласът й.

Всички глави в помещението се извърнаха към телефона. Нора несъмнено можеше да се радва на вниманието на многобройна публика. На цялото й внимание, особено на моето.

Но този път се оказа, че не аз бях обект на нейното внимание.

— Зная, че сте там, госпожо ОʼХара — продължи тя със същия спокоен тон. — Исках само да узнаете нещо: чуках се с вашия съпруг. Приятна вечер.

Нора прекъсна връзката.

В стаята надвисна мъртвешка тишина. Погледнах жена си в очите. Всъщност от две години насам — бившата ми жена.

Тя поклати глава:

— А ти още се чудиш защо се разведох с теб, развратник такъв!