Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (33)

32.

На следващата сутрин, петък, Нора излезе от къщата в Уестчестър и отвори багажника на спортния си мерцедес, паркиран пред входа. Остави вътре куфара. Метеорологът от сутрешното телевизионно предаване й бе обещал само ясно синьо небе и жарко слънце, като температурите щели да стигнат до 26-27°С. Или както обичаха да повтарят в прогнозата за времето: „великолепен ден“, ако въобще имаше дни, в които всичко да бъде великолепно.

Нора натисна бутона на дистанционното и се загледа в плавно отварящия се покрив на колата. В този миг една друга кола неволно привлече вниманието й. Какво, по дяволите, означаваше това?

На Сентръл Авеню, под кленовете и дъба, бе паркирано същото БМВ, което бе там и предишния ден. А на шофьорското място седеше застрахователният агент, със същите слънчеви очила. Крейг Рейнълдс.

Какво правеше тук отново?

Имаше само един начин да разбере. Нора тръгна направо към колата му. Когато се запознаха, той се бе държал толкова приятелски, а сега това… да я наблюдава от колата си. Това й се струваше малко подло. Или още по-лошо — малко подозрително. Именно заради това тя реши да се държи по-предпазливо, да не преиграва.

Крейг видя, че тя се приближава, и побърза да излезе от своето БМВ. Дори тръгна към нея в своя светлокафяв летен костюм. Махна й приятелски с ръка.

Срещнаха се по средата на разстоянието, което ги делеше.

Нора наклони глава и се усмихна.

— Ако не ви познавах по-добре, бих казала, че ме шпионирате.

— Ако наистина бе така, щях да избера по-надеждно прикритие, нали? — Той също се усмихна. — Приемете моите извинения, макар че всичко това не е така, както ви изглежда. Всъщност би трябвало да обвинявате „Метс“.

— Да обвинявам един отбор по бейзбол?

— Да, включително техния главен мениджър. Тъкмо щях да вкарам колата в алеята пред вашата къща, когато „Феновете“ спряха за рекламите си, за да съобщят за уговарянето на мача с отбора на Хюстън. Затова спрях да послушам.

Тя го изгледа недоумяващо.

— „Феновете“?

— Това е една радиостанция, която предава само за спорта.

— Аха, сега разбрах. Значи не ме шпионирате?

— О, не, в никакъв случай. Аз не съм Джеймс Бонд, а само един запален привърженик на „Метс“, притежаващ абонаментна карта за мачовете за целия сезон.

Нора кимна. Този Крейг Рейнълдс или й казваше истината, или бе роден лъжец.

— А за какво сте искали да ме видите?

— Всъщност ви нося добри новини. Джон ОʼХара — онзи, за когото ви разказах, — наистина е бил избран за ръководител на разследването във връзка със смъртта на господин Браун.

— Мислех, че това няма да е добра новина.

— Не, но има и нещо хубаво в цялата тази история. Тази сутрин говорих с него по телефона и той ми каза, че според него няма да има никакви проблеми.

— Това звучи добре.

— А още по-добре звучи това, че аз му предложих да се ускори разследването. Разбира се, той не ми прости и ми изнесе цяла лекция за това как не трябвало да се отдава специално предпочитание на нито един случай, но аз го помолих да направи това заради мен. Както и да е, просто си помислих, че бихте искали да го знаете.

— Оценявам това, господин Рейнълдс. Това наистина е приятна изненада.

— Моля, наричайте ме просто Крейг.

— В такъв случай можеш да се обръщаш към мен само с Нора.

— Много добре, Нора. — Той погледна през рамо към червения спортен мерцедес до тротоара, все още с отворен капак на багажника. — Да не би да заминаваш някъде?

— Да, всъщност да.

— На някое интересно място?

— Зависи от мнението ти за Южна Флорида.

— Хората казват, че там било много хубаво за почивка, но не бих искал да гласувам там.

Тя се засмя.

— Ще го кажа на един мой клиент в Палм Бийч. Или може би не.

— С какво се занимаваш, ако ми позволиш да те питам за професията ти?

— Аз съм специалист по вътрешно обзавеждане.

— Без майтап? Сигурно е много забавно. Искам да кажа, че не са много професиите, при които имаш право да харчиш чужди пари, нали?

— Не, мисля, че не са много. — Тя погледна часовника си. — О, някой май ще закъснее за летището!

— Прощавай, аз съм виновен.

— Е, господин Рейн… — Тя побърза да се поправи: — Крейг. Благодаря, че се отби. Беше много мило от твоя страна.

— Няма за какво, Нора. Ще те уведомя, ако се появи нещо в доклада по разследването.

— Оценявам това.

Те си стиснаха ръцете и Крейг понечи да си тръгне.

— О, знаеш ли? Хрумна ми нещо. Тъй като ще отсъстваш, не би било зле да ми дадеш номера на мобилния си телефон.

Нора се поколеба само за част от секундата. Последното, което искаше, бе да дава номера на телефона си, но, от друга страна, никак не й се щеше да изглежда прекалено подозрителна в очите на този застрахователен агент.

— Разбира се. Имаш ли писалка?