Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (58)

57.

На другия ден Нора се върна в Манхатън и се отправи направо към комплекса за разкрасяване „Блажен отдих“ в близкия квартал Сохо. Закопняла бе за силна разтривка до зачервяване, както и за масаж с топъл балсам. В програмата й следваха маникюр и педикюр. По принцип нищо не отпускаше толкова Нора, колкото подобно блажено глезене на тялото й.

Но три часа по-късно и с четиристотин долара по-малко тя не се чувстваше по-добре. Кошмарните преживявания от миналата нощ още тегнеха над съзнанието й. Вече бе станало късно следобед и само при мисълта да прекара вечерта сама я побиваха студени тръпки.

Реши да звънне на Илейн и Алисън. Може би ще склонят в последната минута да се видят. Но като посегна към мобилния си телефон, промени намерението си.

Осени я друга идея. Може би това бе по-добър начин да се поразсее. Вместо да се чуди какво да измисли, реши да съсредоточи усилията си върху това, което бе реално и достижимо. Взе тефтерчето си с телефоните.

Приготви се, Брайън Стюарт!

Нора се обади на заможния софтуерен магнат, с когото се бе запознала в самолета, за да се поинтересува от плановете му за вечерта.

— Няма нещо, което да не мога да отменя — побърза да отговори той. — Дай ми само няколко минути. — Не след дълго й се обади, явно разчистил графика си и готов да го запълни наново. При това само с Нора.

— Надявам се, утре няма да ти се налага да ставаш рано — предупреди я със смях той. После развълнувано занарежда:

Първо няколко коктейла в бар „Нат Кинг Кол“.

После вечеря във „Вонг“.

А накрая танци до зори в Уест Вилидж, в „Лотус“.

Нора не би могла да бъде по-доволна. Да се позабавлява една нощ в града — особено след прекараните в гробищата мрачни мигове — й звучеше чудесно.