Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (32)

31.

Говореше наистина като застрахователен агент, но на Нора все пак не й приличаше на типичен представител на тази професия.

Още от самото начало на познанството им й направи впечатление, че не е зле облечен. Вратовръзката подхождаше на костюма му, който пък бе според стила, господствал в мъжката мода някъде през последното десетилетие.

Освен това имаше особено излъчване. Малцината застрахователни агенти, с които се бе срещала дотогава, притежаваха очарование колкото някой стар кашон. Всъщност Крейг Рейнълдс беше много привлекателен мъж. От онези, с които е приятно да си сътрудничиш. Освен това караше хубава кола. Все пак, каза си Нора, тук е Брайърклиф Манър, а не бедняшки квартал като Източен Бронкс. За да ръководиш филиал на голяма застрахователна компания в този изискан район, си длъжен да бъдеш подходящ за него.

Но все пак предпазливостта не я напускаше.

Наблюдаваше внимателно Крейг Рейнълдс и мислено си водеше бележки — още от момента, в който той за пръв път се появи пред нея, до последния, в който стисна в двете си ръце чашата с кафето и обяви, че бил възникнал малък проблем около застрахователната полица на Конър.

— За какъв проблем става дума? — попита тя.

— В крайна сметка може да се окаже, че въобще не представлява проблем. Работата е в това, че поради сравнително ниската възраст на господин Браун те решиха да разследват застрахователната претенция.

— Кои са тези те?

— Говоря за нашата централа в Чикаго. По принцип всички искания за проверки се заповядват от шефовете ни там, в Чикаго.

— И вие нямате ли право на мнение по въпроса?

— Не и в този случай. Както вече споменах, полицата на господин Браун е била съставена в нашия отдел, който се ръководи от централата в Чикаго. А там винаги държат на установяването на по-тесни контакти с клиентите. Това означава, че ако не беше предстоящото разследване, аз лично щях да отговарям за всички формалности.

— Но след като не сте вие, кой ще се заеме с това?

— Никой не каза името му, но предполагам, че ще бъде Джон ОʼХара.

— Вие познавате ли го?

— Познавам само репутацията му.

— Аха.

— Какво?

— Когато произнесохте името му, вие леко се смръщихте.

— Не, няма нищо тревожно. Чувал съм, че този ОʼХара бил много упорито муле — простете за израза, — но този недостатък се среща често сред следователите по застрахователните претенции. Все пак от всичко, което успях да узная, мога да заключа, че има само рутинно разследване.

Докато Крейг Рейнълдс отново посегна към чашата си с кафе, Нора мислено отбеляза още нещо: не носеше брачна халка.

— Как ви харесва кафето с аромат на ванилия и лешници? — попита го тя.

— На вкус е още по-добре.

Тя се облегна на стола.

Сълзите й вече бяха пресъхнали и тя се усмихна мило на Крейг Рейнълдс. Той беше толкова загрижен и внимателен. Освен това забеляза, че когато на свой ред той й се усмихна, на бузите му се появиха трапчинки. Много жалко, че нямаше пари.

Не че Нора се оплакваше. Седналият на отсрещния стол Крейг Рейнълдс понастоящем можеше да се оцени на 1,9 милиона долара. Това бе неочакван подарък на съдбата, от който нямаше намерение да се отказва. Единственият облак на хоризонта бе това разследване. Дори и да беше рутинна процедура, мисълта за нея я изнервяше.

Но не чак толкова много. Планът й беше много добър и само трябваше да се придържа стриктно към него. Това се отнасяше за полицията, за съдебните медици и за всичко, което можеше да застане на пътя й. Включително и следователите от застрахователната агенция.

Така че, след като Крейг Рейнълдс напусна къщата този следобед, тя реши, че няма да е зле да се махне оттук за няколко дни. И без това планираше да се види с Джефри през този уикенд. Защо да не замине ден по-рано и да го изненада?

Нали в края на краищата беше неин съпруг?