Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (110)

109.

Двадесет минути по-късно Сюзън и аз пътувахме на север от Ню Йорк, а след още час и половина път по шосето стигнахме до психиатричната клиника „Пайн Удс“ в Лафайетвил — глухо градче във вътрешността на щата Ню Йорк.

— Това ще те заинтересува — заяви Сюзън, след като излязохме от моята кола и се отправихме към главната сграда — кафява тухлена осеметажна грамада. — Ще се срещнем с един родител. Майката на Нора живее тук, ОʼХара.

Усмихнах се вяло, но мога да кажа, че Сюзън се забавляваше от ситуацията.

Не след дълго се озовахме в малката зала за срещи в психиатричната клиника на най-горния етаж на сградата. От другата страна на масата срещу нас бе седнала старшата сестра на отделението.

Не мога да кажа дали тази едра жена бе изплашена, или просто бе изнервена. Както и да е, тя изглеждаше силно смутена. Срещата с двама агенти от ФБР би подействала по същия начин на повечето хора.

— Агент ОʼХара, искам да ви запозная с Емили Бароус — каза Сюзън, която вече бе разговаряла с хората от клиниката „Пайн Удс“.

Обърнах се към жената и протегнах ръка.

— За мен е удоволствие — заявих аз.

— Мисля, че Емили ще ни предостави ценна информация за Нора — поясни Сюзън.

Седнах на стола с вид на дете, очакващо с нетърпение подаръка си за Коледа. Не изпусках от погледа си тази жена, в бели панталони и скромна бяла блуза, с опъната назад коса, пристегната с шнола. За жена на нейната възраст кожата й беше забележително гладка, почти без бръчки.

— Е — започна тя с леко треперещ глас, — една от нашите пациентки в „Пайн Удс“ е жена, носеща името Оливия Синклер.

Това и аз го знаех.

— Нора е дъщеря на Оливия — продължи Емили. — Или поне сме почти сигурни, че е така. Едва наскоро осъзнах, че всъщност никога не съм виждала доказателство за това твърдение.

— Аз имам това доказателство — намеси се Сюзън. — След като говорих с вас по телефона, Емили, аз поисках досието й от затвора.

Вдигнах учудено вежди и се обърнах към Сюзън.

— Затворническо досие?

— Оливия Синклер е получила доживотна присъда, когато Нора е била шестгодишна — съобщи ми тя.

— И за какво?

— За убийство — отвърна Сюзън.

— Шегуваш се!

Сюзън поклати глава:

— Има и още, ОʼХара. Тя е убила съпруга си. А тяхното дете — Нора — е била там, когато това се случило.

Сюзън продължи:

— Няколко години по-късно Оливия Синклер била изписана от затвора, понеже изглеждала като пациентка, изгубила всякаква връзка с реалността. Тогава именно я прехвърлили в „Пайн Удс“. Междувременно Нора е била подмятана от едни приемни родители на други. Толкова често е била премествана, че се оказа невъзможно да се проследят всичките адреси, на които е живяла.

Сюзън погледна към Емили, която сега изглеждаше напълно объркана.

— Съжалявам — заговори й Сюзън. — Ние разполагаме с предостатъчни основания да предполагаме, че Нора е убила първия си съпруг преди няколко години. Въз основа на това и на всичко, което се случи по-късно, имаме още по-стабилни основания да допуснем, че е убила и втория си съпруг.

— Тя и Конър Браун са били сгодени и планирали да се оженят — казах аз, колкото да опресня паметта на Сюзън.

— А пък аз говоря за Джефри Уокър — опроверга ме тя.

Сега бе мой ред да изглеждам объркан, при това доста по-объркан от Емили.

— Джефри Уокър?

— Нали го знаеш? Писателят, автор на всичките онези глупави исторически романи. Или поне с това се занимаваше доскоро.

— Да, зная го. И казваш, че Нора и той били…

— … женени.

— Иисусе Христе! — възкликнах аз, след като събрах парчетата от пъзела. — Вестниците съобщиха, че умрял от сърдечен удар. Оставете ме да отгатна! Живял е в Бостън, нали?

Сюзън допря пръст до носа си.

— Което именно ни доведе при Емили — рече тя и се обърна към старшата сестра: — Продължавайте, кажете му каквото знаете. Историята е много поучителна, ОʼХара.

Емили кимна и ни помоли да я последваме.

— Ще ви покажа — обеща тя. — Време е да посетим Оливия.