Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (24)

23.

— Нора, знам, че точно сега може би не е най-подходящият момент — започна Марк Тилингам. — Но има някои неща, за които се налага да поговоря с теб. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Беше вторник сутринта. Оставаха броени минути до началото на погребалната церемония. Намираха се на препълнения със скъпи коли паркинг край църквата „Сейнт Мери“ на Олбани Поуст Роуд в Скарбъроу. Нора се втренчи в адвоката на Конър през слънчевите си очила марка „Шанел“. Подхождаха великолепно на черния й костюм от „Армани“ и лачените черни обувки от „Маноло“. Двамата бяха застанали под клоните на едно голямо дърво точно до алеята, водеща към гробището.

— Става дума за сестрата на Конър. Тя, разбира се, е много разстроена. Двамата с Конър бяха толкова близки. Елизабет има някои притеснения относно твоите намерения.

— Моите намерения?

— Относно наследството.

— И какво ти е казала Елизабет? Не, остави ме да отгатна, Марк. Елизабет се страхува, че мога да оспоря завещанието на Конър.

— Да го наречем просто притеснение — уточни той. — Според законите на щата годениците не се признават за законни наследници, но това не успя да спре някои личности от опити за…

Нора поклати глава.

— Нищо няма да оспорвам, Марк. Господи! Въобще не се интересувам от наследството. Аз обичах Конър. Искам да бъда пределно ясна: не се интересувам от наследството на Конър. Можеш да го предадеш на „Лизи“.

Марк изглеждаше крайно смутен.

— Разбира се — побърза да заяви той. — Отново искам да те уверя, че съжалявам, задето се стигна до този разговор.

— Тя заради това ли ме избягва?

— Не, не мисля, че е така; тя просто е много разстроена. Като деца двамата с Конър са били неразделни. Родителите им са починали, когато били съвсем малки.

— Само от любопитство: какво й оставя Конър?

Марк се втренчи във върховете на черните си обувки.

— Не съм упълномощен да предоставям такава информация, Нора.

— Но не си упълномощен и да разстройваш жената, която Конър обичаше, при това точно преди погребалната церемония.

Чувството му за вина очевидно надделя над професионалната етика.

— По силата на завещанието на Конър сестра му Елизабет ще има права върху две трети от наследството, включително и къщата — заяви той с приглушен глас. — Както вече ти казах, те бяха много близки.

— А останалото?

— Две негови братовчедки от Сан Диего ще получат солидни суми. Останалото ще отиде за различни благотворителни организации.

— Това е добре — кимна Нора с леко смекчен тон.

— Да, така е — съгласи се Марк. — Конър, макар и посвоему, бе способен на щедри жестове. По дяволите, освен това беше добър в много други отношения.

Нора отново кимна:

— Конър беше изключителен, Марк. Но не трябва ли вече да влизаме вътре?