Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (70)

69.

Не бе нужно да съм Джони Казанова, за да разбера какво иска да ми каже. Защо да не отидем някъде? Дори Джони Глинената глава не би пропуснал подобен не чак толкова префинен намек. Нора нямаше предвид да се настаним някъде с по чаша кафе в ръка, за да проясним главите си.

Не, единственото неясно за мен до този момент бе следното: как би трябвало да реагира Джони ОʼХара?

По време на обяда нямах нищо против това, че двамата с Нора се чувствахме уютно в компанията си, флиртувахме, забавлявахме се. Всъщност нали това бе целта? Но сега нещата внезапно станаха прекалено уютни.

Възможно ли бе тя да се интересува от мен? Разбира се, не точно от мен. А от застрахователния агент Крейг Рейнълдс.

Може би всичко се дължеше на виното, което бе изпила? Или пък на нещо друго, нещо, което не бях забелязал. Някаква игра, която играеше. Но едно поне бе сигурно: тя не искаше да бъде с мен заради парите ми.

Да продаваш застраховки живот поне официално не беше от професиите, с които можеш да забогатееш. Дори най-добрите в бранша не можеха и да помислят дори да се сравняват с Конър Браун, водещ играч във фондовите операции и всепризнат финансов гуру. Освен това Нора бе видяла къде живея под името Крейг Рейнълдс. Вече знаеше, че моето БМВ и луксозните ми костюми са само за фасада. Ала въпреки всичко това тя го бе изрекла: Защо да не отидем някъде?

Стоях, без да помръдна, потопил поглед в зелените й очи, на онзи ъгъл в центъра на Чапакуа. Откъдето можехме да поемем във всяка посока.

— Последвай ме — казах й аз.

Върнахме се до моята кола, паркирана пред ресторанта. Отворих за нея лявата врата.

— Къде ще ме отведеш?

— Ще видиш.

Заобиколих предницата и се настаних зад волана. Пристегнахме коланите и аз включих двигателя, като го форсирах още там, на паркинга. После натиснах педала за газта и моето послушно БМВ веднага се втурна напред.