Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (11)

10.

Чаша с вода и един аспирин. Елементарна превантивна мярка против махмурлук заради питиетата, които погълна след вечерята с Илейн и Алисън. Нора никога не прекаляваше с алкохола, понеже се отвращаваше от мисълта, че може да изгуби контрола върху себе си. Но благодарение на веселата компания на Илейн и Алисън и приповдигнатата атмосфера този път тя си позволи да изпие повече от обичайното.

Не, по-добре две чаши вода и два аспирина.

Накрая нахлузи любимата си памучна пижама и се зае да тършува в долното чекмедже на внушителния си гардероб. Под дебелия слой от кашмирени пуловери се намираше старият фотоалбум.

Нора затвори чекмеджето и изгаси всички лампи, като остави да свети само лампата на нощното шкафче. Настани се удобно в леглото и разтвори албума на първата страница.

— Как започна всичко — прошепна тя на себе си.

Снимките бяха подредени хронологично — фото летопис на нейните преживявания с първата голяма любов в живота й — мъжа, когото тя наричаше д-р Том. Ето снимките от първия им уикенд в Бъркшир; концерта в Тенгълуд; снимките в апартамента им в хотел „Гейбълс Ин“ в Ленъкс.

На следващата страница бяха фотосите от конференцията на медиците във Финикс, където той я бе завел. Отседнаха в „Билтмор“ — един от любимите й хотели, но само ако те настанят в главната сграда на комплекса.

Следваха непринудените сцени от сватбата им в „Консървътъри Тент“ сред Ботаническата градина на Ню Йорк.

После идваше ред на медения им месец в Нейвис^[1]. Това бяха едни от най-блажените седмици в целия й живот.

Междувременно спомените спонтанно се изреждаха в паметта й — празненства, вечери, забавни физиономии с гримаси пред обектива на фотоапарата. Нора неволно облиза горната си устна с езика си. Том имаше горна устна с извивка като тази на Елвис. Или може би като на Бил Клинтън?

Но тук снимките внезапно свършваха.

За да отстъпят на изрезките от вестниците.

Последните страници в албума бяха запазени само за статии от вестниците. Изпълнени с най-различни истории и некролози — вече леко пожълтели от времето. Нора ги пазеше всичките.

Изтъкнат лекар от Манхатън умира вследствие на лекарска грешка, съобщаваше „Ню Йорк Поуст“. Медик — жертва на своята професия, обявяваше „Дейли Нюз“. Както винаги, „Ню Йорк Таймс“ не си позволяваше пресилени заглавия, а само скромен некролог с лаконично заглавие: Д-р Томас Холис, виден кардиолог, почина на 42 г.

Нора затвори фотоалбума и остана в леглото само с мислите за Том и за това, което се бе случило. Всъщност то беше началото на всичко; нейният нов живот. Напълно естествено се замисли за Конър и Джефри. Погледът й се плъзна към лявата й ръка, на която в момента не се виждаше нито един от двата пръстена. Трябваше да вземе решение.

Инстинктивно започна да съставя наум списък със задачите. Грижливо подреден, без нищо излишно. В него изброяваше всичко, което й харесваше у единия, като го сравняваше със сходните качества у другия. Списък с две колони.

Конър срещу Джефри.

И двамата бяха толкова забавни. Разсмиваха я, караха я да се чувства специална. И още нещо не можеше да им се отрече: бяха великолепни в леглото — или където и да е другаде, ако им хрумнеше там да я обладаят. Високи и стройни, в прекрасна форма, красиви като филмови звезди. Не, всъщност бяха по-красиви от филмовите звезди, които й бяха известни.

Честно казано, Нора ги обичаше еднакво. Което още повече затрудняваше избора й.

Кого трябваше да убие?

Първи.