Джеймс Патерсън, Хауърд Рафън
Меден месец (41)

40.

Последвах Нора и нейния елегантен малък куфар на колела надолу към ескалатора и зоната за получаване на багажа. Както винаги, тя изглеждаше еднакво добре и отпред, и отзад. Явно се придържаше към своя утвърден и самоуверен маниер на ходене, като при необходимост на лицето й разцъфваше прелестна усмивка. Нито веднъж не се огледа за знаците, указващи посоките на движение. Следователно нямаше нито капка съмнение, че това далеч не бе първото й пътуване до бостънското летище „Логан“.

Излезе навън, внезапно спря и се огледа наоколо. След няколко минути се изясни каква бе причината.

Не ставаше дума за такси, нито за автомобил на някоя очакваща я приятелски настроена особа от мъжки пол. А само за градския автобус за Ейвис.

Веднага след като тя се скри вътре, аз се втурнах към редицата от таксита.

— Такси!

— Отведете ме до Ейвис! — изревах аз, щом се настаних на седалката зад шофьора.

Той се обърна назад. Печен тип, с толкова набръчкано лице, че приличаше на пътна карта.

— Какво?

— Отведете ме…

— Не, това го чух съвсем ясно, приятел. Исках само да ти река, че за там си има градски автобус.

— Не ми се чака.

— Нито на мен. — Ръгна ме с показалеца си и посочи към задното стъкло. — Виждаш ли такситата зад мен? Не съм чакал тази опашка само за някакви си три долара.

Погледнах напред, където автобусът на Нора неуморно набираше преднина.

— Добре, колко искаш? — примирих се аз.

— Три десетачки. Това е последната ми оферта.

— Две.

— Двадесет и пет долара.

— Дадено. Карай!