Метаданни
Данни
- Серия
- Тримата мускетари (3.2)
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard, 1847 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Владимир Гергов, 1991 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Историческа сага
- Исторически приключенски роман
- Исторически роман
- Приключенска литература
- Роман на плаща и шпагата
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 49 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Сергей Дубина (2007)
- Допълнителна корекция
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Александър Дюма
Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно
Преводач: Владимир Гергов
Година на превод: 1991
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Тренев & Тренев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1991
Тип: роман
Националност: френска
Излязла от печат: 1991 г.
Редактор: Иван Тренев
Художествен редактор: Лили Басарева
Художник: Емилиян Станкев
Коректор: Магдалена Атанасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2949
Издание:
Автор: Александър Дюма
Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно
Преводач: Владимир Гергов
Година на превод: 1991
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Тренев & Тренев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1991
Тип: роман
Националност: френска
Излязла от печат: 1991 г.
Редактор: Иван Тренев
Художествен редактор: Лили Басарева
Художник: Емилиян Станкев
Коректор: Магдалена Атанасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2950
Издание:
Автор: Александър Дюма
Заглавие: Виконт дьо Бражелон или десет години по-късно
Преводач: Владимир Гергов
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: „Тренев & Тренев“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1992
Тип: роман
Националност: френска
Излязла от печат: 1992 г.
Редактор: Иван Тренев
Художествен редактор: Лили Басарева
Художник: Емилиян Станкев
Коректор: Магдалена Атанасова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2951
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция (Еми)
Статия
По-долу е показана статията за Виконт дьо Бражелон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
Виконт дьо Бражелон | |
Le Vicomte de Bragelonne ou Dix ans plus tard | |
Автор | Александър Дюма - баща |
---|---|
Първо издание | 1847–1850 г. Франция |
Оригинален език | френски |
Жанр | Историческа Приключенска |
Вид | роман |
Поредица | Тримата мускетари |
Предходна | „Двадесет години по-късно“ |
Следваща | няма |
„Виконт дьо Бражелон“ (на фр. Le Vicomte de Bragelonne) е последният том от трилогията за мускетарите на Александър Дюма - баща – продължение на романите Тримата мускетари и Двадесет години по-късно. Публикуван е за пръв път през 1847 г. в списание „Векът“, а в следващите години (до 1850) Дюма дописва историята.
Романът описва двора на Луи XIV и предлага една романтична версия за загадката около Желязната маска. Действието се развива между 1660 и 1673 г. Тонът в цялата книга е някак тъжен и всичко сякаш вещае близкия край. Героите от първия роман са остарели и всички с изключение на Арамис умират трагично – Портос загива в битка; Раул, виконт дьо Бражелон, е убит в почти самоубийствена мисия след като неговата годеница Луиза дьо Ла Валиер става любовница на краля; Атос, неговият баща, умира от скръб по него; Д'Артанян, току-що провъзгласен за маршал, е застигнат от гюле на бойното поле и маршалският му жезъл се оказва твърде закъсняла награда за неговата смелост и лоялност. Остава единствен Арамис, но той вече не е същият – в този свят на интриги той става все по-влиятелен, но е забравил старите идеали.
Външни препратки
- „Виконт дьо Бражелон“ на сайта „Моята библиотека“
Глава седемнадесета
Засадата
Кралят даде знак на мускетаря, а след това и на Сент-Енян. Смисълът му беше: «Мълчете, ако ви е мил животът!»
Д'Артанян като войник се настани в ъгъла. Дьо Сент-Енян като фаворит се подпря на гърба на кралското кресло. Маникан изнесе напред десния си крак, след което се усмихна приятно и протягайки грациозно бялата си ръка, направи реверанс.
— Добър вечер, господин Маникан — каза кралят.
— Ваше величество ми оказва чест, канейки ме при себе си — поклони се Маникан.
— Да, за да узнаем от вас всички подробности за нещастния случай с Дьо Гиш.
— О, господарю, това е много тъжно!
— Бяхте ли с него?
— Не съвсем, господарю.
— Но вие сте пристигнали на мястото няколко минути след случката.
— Да, господарю, приблизително половин час след това.
— Как е станало нещастието?
— Знаете ли, господарю, къде се намира горичката Рошен?
— Да. Там е сборен пункт на ловците. Разкажете ми всички известни ви подробности за нещастния случай, господин Маникан.
Маникан се огледа, видя само Д'Артанян, който се беше облегнал на стената със спокоен, благодушен и доброжелателен вид, и Дьо Сент-Енян, с когото беше дошъл и който стоеше, както и преди, подпрян на облегалката на кралското кресло. Маникан събра смелост и започна:
— Ваше величество знае, че на лов често стават нещастни случаи.
— На лов?
— Да, господарю. Искам да кажа, когато се устройва засада.
— Така ли? — възкликна кралят. — Значи нещастният случай е станал по време на засада?
— Да, ваше величество! — потвърди Маникан. Нима ваше величество не знае?
— Само в най-общи черти — каза в скоропоговорка кралят, който не обичаше да лъже. — За какъв дивеч беше направена засада?
— За глиган, господарю.
— Как така е хрумнало на Дьо Гиш да отиде сам на засада за глиган? Това е работа за селяни и подходяща само за човек, който няма кучета и викачи за един приличен лов, както маршал Дьо Грамон.
Маникан сви рамене.
— Младостта е безразсъдна — произнесе той наставнически.
— Продължавайте — нареди кралят.
— С една дума — подчини се Маникан и произнасяйки бавно дума по дума, местейки крака като човек, вървящ в блато, — с една дума, господарю, бедният Дьо Гиш е отишъл на засадата съвсем сам.
— Сам! Виж ти какъв ловец! Нима господин Дьо Гиш не знае, че глиганът се нахвърля на ловеца?
— Точно така е станало, господарю.
— Знаел ли е с какъв звяр ще има работа?
— Да, господарю, селяните са видели животното в картофените ниви.
— Що за звяр е бил?
— Двегодишен глиган.
— В такъв случай, господине, вие е трябвало да ме предупредите, че графът иска да се самоубива. Аз съм го виждал на лов и познавам умението му. Когато стреля по глиган, той взима всички предпазни мерки и стреля с каквото трябва, а сега е тръгнал на лов с пистолети.
Маникан трепна.
— С пистолети, прекрасни за дуел, а не за лов на глигани.
— Господарю, някои неща са необясними.
— Вие сте прав и произшествието, за което говорим, е от този род. Продължавайте.
По време на разказа Сент-Енян може би щеше да направи знак на Маникан да не се увлича, но кралят го наблюдаваше строго. Що се касае до Д'Артанян, то статуята на мълчанието в Атина щеше да бъде по-изразителна и шумна от него. Маникан, като продължи да се движи по избрания от него път, все повече се оплиташе в мрежите.
— Господарю — каза той, — вероятно е станало така: Дьо Гиш е дебнел глигана.
— На кон?
— На кон. Стрелял е и е пропуснал целта.
— Колко несръчен е бил!
— Звярът се е хвърлил към него.
— Като е убил коня!
— Ах, ваше величество знае за това?
— Казаха ми, че в горичката Рошен, на кръстопътя, е намерен мъртъв кон. Предположих, че това е конят на Дьо Гиш.
— Така е, господарю.
— Добре, значи конят е загинал, но какво се случило с Дьо Гиш?
— Дьо Гиш е паднал на земята, бил е нападнат от глигана и е ранен в ръката и гърдите.
— Ужасно! Трябва да признаем, че Дьо Гиш си е виновен сам. Как може да се ходи на засада за такъв дивеч само с пистолети? Забравил ли е разказа за Адонис?
Маникан се почеса по врата.
— Действително, това е голяма непредпазливост.
— Как си обяснявате това, господин Маникан?
— Господарю, каквото е писано от съдбата, то ще се случи.
— О, вие сте били фаталист?
Маникан не знаеше на кой господ да се моли. Тонът на краля не приличаше на тон на лековерен човек. От друга страна, в него се чувстваше настойчивост и суровост на съдебен следовател. — Звучеше повече насмешка, отколкото заплаха.
— Значи вие твърдите — продължи кралят, — че намереният мъртъв кон принадлежи на Дьо Гиш?
— Да, да, разбира се.
— Това учуди ли ви?
— Не, господарю. На последния лов, ако си спомняте, така беше убит конят под господин Сен-Мор.
— Да, но на него му беше разпран коремът. Ако коремът на коня на Дьо Гиш също беше разпорен, аз нямаше да се учудвам.
Маникан се облещи.
— Учудва ме това, че на коня на Дьо Гиш коремът е цял, затова пък му е пробито слепоочието.
Маникан се чудеше къде да се дене.
— Може би греша — каза кралят — и конят на Дьо Гиш не е ударен в слепоочието? Съгласете се, господин Маникан, че това е много странна рана.
— Господарю, вие знаете, че конят е много умно животно, може би е опитал да се брани.
— Но конят се брани с копита, а не с глава.
— Сигурно изплашеният кон е паднал — фъфлеше Маникан — и глиганът, глиганът… нали разбирате, господарю, глиганът…
— За коня, разбирам, но конникът?
— Много просто, след коня глиганът се е заел с конника и, както вече имах честта да съобщя на ваше величество, е раздробил китката на Дьо Гиш, когато той се е канел да стреля втори път, и после с удар на зъбите го е ранил в гърдите.
— Ей Богу, звучи правдоподобно, господин Маникан, напразно сме се съмнявали в красноречието ви. Вие разказвате превъзходно.
— Кралят е безкрайно добър — смути се Маникан и се поклони несръчно, — безкрайно добър.
— От днес забранявам на моите благородници да ходят на засада. Това е все едно да разреша, дуелите!
Маникан трепна и направи крачка, канейки се да тръгва.
— Моля ви, останете господин Маникан — каза Людовик, — имам работа за вас.
В същия миг камердинерът повдигна завесата и доложи за пристигането на кралския лекар.
— Това е господин Вало, който току-що е посетил ранения Дьо Гиш, сега ще разберем какво е състоянието на ранения.
Маникан се почувства още по-неловко отпреди.
— По такъв начин нашата съвест ще бъде чиста — прибави кралят и погледна към Д'Артанян, но той дори с вежда не помръдна.