Александър Дюма
Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер (153)

Глава тридесет и девета
Как крал Людовик XIV изигра своята незавидна роля

Когато Фуке слизаше от каретата, за да влезе в Нантския замък, към него се приближи непознат човек от простолюдието, който със знак на дълбоко уважение му подаде писмо. Д'Артанян искаше да попречи на разговора на този човек с Фуке и го изгони, но посланието все пак беше предадено по предназначение. Фуке разпечата писмото и го прочете. На лицето му се изписа страх и това не се изплъзна от Д'Артанян. Фуке прибра писмото в портфейла си и продължи към апартаментите на краля.

През прозорчетата от етажите на кулата Д'Артанян, като се изкачваше след Фуке, забеляза, че човекът, който бе предал писмото, се огледа на площада на всички страни, след което даде знак на няколко души да изчезнат бързо из близките улици.

На Фуке му беше предложено да почака на терасата, от която по малък коридор се стигаше до кабинета на краля. Д'Артанян го изпревари и пръв престъпи прага.

— Изпълнено ли е? — попита Людовик XIV, като видя мускетаря, и побърза да покрие документите по масата със зеленото сукно.

— Заповедта е изпълнена, ваше величество!

— Къде е господин Фуке?

— Господин суперинтендантът идва след мен.

— След десет минути го въведете тук.

Капитанът излезе, но не беше успял да направи и крачка по коридора, в края на който го очакваше Фуке, когато звънецът на краля го повика обратно.

— Фуке не се ли учуди? — попита кралят, без да добави към името «господин». Тази подробност убеди капитана в правотата на неговите подозрения.

— Не, ваше величество — отвърна той.

Людовик го освободи за втори път. Фуке не беше напуснал терасата. Той още веднъж прочете писмото:

«Нещо се замисля против вас. Може би няма да се решат за изпълнението му в замъка. В такъв случай то ще стане, когато се приберете у дома. Къщата е обкръжена от мускетари. Не влизайте. Белият кон ви чака зад еспланадата.»

Фуке позна почерка на Гурвил. Опасявайки се, че тези думи могат да издадат верния му приятел, суперинтендантът внимателно разкъса хартията на парченца и ги хвърли от терасата.

Д'Артанян го завари точно в момента, когато той наблюдаваше полета им.

— Господине — каза той, — кралят ви чака.

С решителна крачка Фуке тръгна по коридора, където работеха Дьо Бриен и Роз, докато Сент-Енян се прозяваше с трескаво нетърпение в креслото си с шпага между краката. На Фуке му се видя странно, че Дьо Бриен, Роз и Дьо Сент-Енян, обикновено толкова внимателни към него и дори сервилни, едва се помръднаха, когато той, суперинтендантът, мина край тях. Вдигна глава, твърдо решил да не я преклони пред никого, след което влезе при краля, когато звънецът му извести, че го викат. Кралят, без да се изправи, му кимна с глава и бързо попита:

— Как се чувствате, господин Фуке?

— Имам треска, но съм изцяло на услугите на моя крал.

— Добре. Утре се събират щатите. Готова ли е вашата реч?

— Не, ваше величество. Но аз ще произнеса речта и без предварителна подготовка. Познавам работата си и няма да ми е трудно. Имам към вас въпрос, ваше величество. Мога ли да го задам?

— Слушам ви!

— Защо ваше величество не благоволи да ме предупреди още в Париж?

— Бяхте болен и не исках да ви изморявам.

— Никога никоя работа и никакви обяснения не могат да ме изморят и мисля, че е настъпил моментът да ги поискам от моя крал…

— О, господин Фуке! Какви обяснения искате от мен?

— Относно намеренията на ваше величество, които ме засягат лично. Аз съм оклеветен и съм длъжен да се обърна към кралското правосъдие за разследване на хвърлените върху ми обвинения.

— Господин Фуке, аз знам това, което знам…

— Ваше величество може да знае само това, което са ви разказали другите, а аз мълча, докато те говорят…

— За какво става дума? — Кралят бързаше да свърши по-скоро безкрайно неприятния за него разговор.

— Ще премина направо към фактите, ваше величество. Обвинявам известно лице, че то ме очерня в очите ви. Върху мен се хвърля лъжливо обвинение.

— Вижте какво, много говорим за това с вас…

— Ваше величество не желае да ми предостави възможност да се оправдая?

— Повтарям ви още веднъж, аз в нищо не ви обвинявам.

Фуке се отдръпна на крачка и направи полупоклон. «Без съмнение — помисли си — кралят вече е взел решение. Такова упорство проявява само онзи, който не иска да отстъпи. Сега да не вижда опасността може само слепият. Само глупакът не би се постарал да я избегне.» Той запита:

— Ваше величество ме повика, за да ми даде някоя работа?

— Не, господин Фуке. За да ви дам съвет.

— Внимателно слушам ваше величество.

— Починете си, господин Фуке, запазете силите си, сесията на щатите няма да бъде продължителна и когато моите секретари я закрият, искам поне две седмици във Франция да не се говори за работа.

— Кралят няма ли какво да съобщи относно това събиране на щатите? На мен, суперинтенданта на финансите?

— Не, господин Фуке, и си починете, моля. Това е всичко, което имам да ви кажа.

Фуке прехапа устни и наведе глава. Безпокойството му се предаде и на краля.

— Не сте ли доволен от предстоящата почивка, господин Фуке?

— Ваше величество, не съм свикнал да си почивам.

— Но вие сте болен и трябва да се лекувате.

— Ваше величество, говорехте за речта, която ми предстои утре…

Кралят не отговори. Този внезапен въпрос го беше объркал. «Ако сега проявя страх — помисли си Фуке, — аз съм свършен. Ако първата дума е сурова, ако той се разсърди или ако даде вид, че се сърди, как ще се измъкна? Ще действаме ли, както каза Гурвил?»

— След като ваше величество е толкова милостив, че се грижи за моето здраве и ме освобождава от всякаква работа, нека ме освободи от утрешния съвет. Ще се възползвам от този ден, за да полежа в леглото, и ще помоля ваше величество да ми предостави собствения си лекар, за да опитам действието на още едно лекарство с надеждата, че ще се преборя с тази проклета треска.

— Така да бъде, господин Фуке. За утре ще получите отпуск и ще ви бъде изпратен лекар, за да се поправите.

— Благодаря ви, ваше величество! Ще имам ли щастието да ви видя при себе си в Бел-Ил?

Лицето на краля отново почервеня.

— Забелязахте ли — каза той, опитвайки се да се усмихне, — че вие казахте «при себе си в Бел-Ил»?

— Да, ваше величество.

— Значи забравихте — продължи кралят със същия шеговит тон, — че ми подарихте Бел-Ил.

— Вярно, ваше величество, но вие не приехте моя подарък, затова ще се отправим нататък, да ви въведа във владение.

— Съгласен съм.

— Това ще отговаря на вашите и на моите намерения и аз не мога да изразя колко съм щастлив да видя, че всички войски на краля са дошли тук от Париж, за да вземат участие във въвеждането на ваше величество във владение на острова.

Кралят измънка, че взел мускетарите не само за това.

— О, аз съм уверен в това — каза бързо Фуке. — Ваше величество много добре знае, че кралят може да влезе там съвършено сам с пръчка в ръка и всички укрепления на Бел-Ил веднага ще паднат.

— Дявол да го вземе! Аз не искам да падат тези прекрасни укрепления, които струват толкова скъпо. Не, нека служат против холандците и англичаните. Но вие за нищо на света не можете да отгатнете какво искам да видя в Бел-Ил, господин Фуке. Искам да видя красивите селянки — жени и девойки, които толкова хубаво танцуват и са толкова съблазнителни в своите червени поли!

— Когато пожелаете, ваше величество, ще ви ги покажа.

— Имате ли средство за придвижване? Това може да стане още утре.

Суперинтендантът почувства в тези думи клопка, която обаче не беше добре замаскирана, и затова отвърна:

— Не, ваше величество, не знаех за вашите желания и че вие толкова бързате да отидете в Бел-Ил, затова нищо не съм предвидил.

— Но вие разполагате с кораби?

— Аз имам пет, един е в Порт, а другите са в Пендьоф и за да се доберем до тях или да ги докараме в Нант, ни трябват най-малко двадесет и четири часа. Трябва ли да изпратя за тях куриер?

— Почакайте да ви мине треската. Почакайте до утре.

— Да, вярно… кой знае дали утре няма да възникнат стотици нови планове — отвърна Фуке, който вече ни най-малко не се съмняваше в своята участ.

Кралят трепна и протегна ръка, за да вземе звънеца, но Фуке не му даде да изпълни намерението си.

— Ваше величество — каза той, — имам температура и целият треперя. Ако прекарам тук още няколко минути, може да загубя съзнание. Разрешете ми да се оттегля, за да си легна.

— Действително, доста силно ви тресе. Това е много тъжна гледка. Вървете, господин Фуке, вървете си. Ще изпратя да разбера как се чувствате.

— Ваше величество е прекалено добър. След час ще бъда по-добре.

— Искам някой да ви изпрати, господине.

— Както обичате, ваше величество, с облекчение ще се облегна на нечия ръка.

— Господин Д'Артанян! — извика кралят, като позвъни.

— О, ваше величество — Фуке се разсмя, и то така, че кралят се почувства неудобно. — Вие искате да ме изпрати капитанът на мускетарите? Това е двусмислена чест, господарю. Моля ви, дайте ми обикновен лакей.

— Защо, господин Фуке? Понякога господин Д'Артанян изпраща и мен.

— Да, но когато ви придружава, ваше величество, той го върши по ваша заповед. А ако аз се върна вкъщи с него, за ваше величество веднага ще започнат да говорят, че сте наредили да ме арестуват.

— Да ви арестуват? — повтори кралят, по-бледен от самия Фуке. — Да ви арестуват? О!…

— Какво ли не се говори! — продължи Фуке, като се смееше. — Гарантирам, че ще се намерят достатъчно злобни хора, които ще започнат да измислят какво ли не.

Тази шега смути монарха и той отстъпи от замисления план. Когато Д'Артанян влезе, получи заповед да определи един мускетар, който да изпрати господин Фуке до дома му.

— Това е безполезно — каза суперинтендантът, — едната шпага не се различава от другата. Предпочитам да ме изпрати Гурвил, който чака долу. Разбира се, това няма да ми попречи да се насладя на компанията на господин Д'Артанян. Ще бъда много доволен, ако посети Бел-Ил и неговите укрепления: той е доста сведущ по фортификациите.

Д'Артанян се поклони, без да разбира нищо от тази сцена. Фуке още веднъж се поклони и излезе, стараеше се да върви бавно и спокойно като човек, който се разхожда. След като излезе от замъка, си каза: «Аз съм спасен! О, да, ти ще видиш Бел-Ил, безчестни кралю, но когато вече няма да съм там.»

Той бързо се скри. Д'Артанян остана насаме с краля.

— Капитане — заповяда Людовик XIV, — ще следвате господин Фуке на разстояние сто крачки.

— Да, ваше величество.

— Сега той отива у дома си. Ще отидете при него, ще го арестувате и ще го затворите в карета. Ще направите така, че да няма възможност да говори с когото и да е, нито да хвърли записка на някой срещнат по пътя.

— Това е трудно, ваше величество. Простете, но не мога да удуша господин Фуке, ако той пожелае да подиша чист въздух, нито да му попреча да пусне стъклата и завесите. Той може да вика и да хвърля колкото си иска бележки.

— Предвидено е предварително, господин Д'Артанян. Една карета с решетки ще предотврати неудобствата, за които говорите. Тя е вече готова. И впрегната. Кочияшът с форейторите чака във вътрешния двор на замъка.

Д'Артанян се поклони:

— Остава само да попитам къде трябва да отведа господин Фуке.

— Отначало в Анжерския замък. По-нататък ще видим.

— Добре, ваше величество.

— Още една дума, господин Д'Артанян: разбира се, от вниманието ви не е убягнало, че за арестуването на господин Фуке аз не ползвам моите гвардейци, и господин Дьо Девър ще бъде бесен от това.

— Ваше величество не ползва своите гвардейци — каза засегнатият капитан, — защото не се доверява на господин Дьо Девър.

— Но това не означава, че вие се ползвате с моето пълно доверие.

— Зная, ваше величество, напразно го подчертавате.

— Казвам го, защото от тази минута, ако на господин Фуке по някаква случайност се удаде да избяга… а такива случайности, господине, е имало…

— Доста често ваше величество, но не и с мен. Беше време, когато аз исках да спася господин Фуке. Защото имах право на това, след като разгадах вашите замисли, макар че вие не споменахте за това дори и с половин дума. Намирах господин Фуке достоен за моята помощ.

— Но, господине, вие ни най-малко не ме убеждавате във вашата готовност да изпълните заповедта ми.

— Ако го бях спасил, щях да бъда напълно чист пред вас. Ще кажа нещо повече: бих извършил добро дело, тъй като според мен господин Фуке не е престъпник. Той не пожела това, тръгна срещу съдбата си и пропусна часа на свободата. Какво да се прави? Сега имам заповед и я изпълнявам. Вече може да считате господин Фуке за арестуван и затворен в замъка Анжер.

— О, вие още не сте го арестували, капитане.

— Това засяга само мен. Всеки има своя занаят, ваше величество. Моля ви само да помислите още веднъж. Наистина ли давате разпореждане да се арестува господин Фуке, ваше величество?

— Да, хиляди пъти да!

— Тогава напишете заповед.

— Ето я. Вземете я.

Д'Артанян прочете връчения му документ, поклони се и излезе. От терасата видя Гурвил, който с доволен вид вървеше към дома на Фуке.