Дженифър Донъли
Морска магия (73)

Седемдесет и две

Сера, все още замаяна от шока, огледа пораженията от битката — безглавото тяло на Орфео. Астрид, свита на земята, обляна в сълзи. Язид, с тежко кървяща опашка. Ава, изпълзяваща изпод Алития. Черни перки, някои от тях тежко ранени, други мъртви. Остатъците от хиляди гнилочници. Войниците й се нуждаеха от помощ, а тя не знаеше откъде да започне.

— Трябва да се погрижим за ранените, Сера — каза Линг. — Те са най-важни.

— И Абадон — добави Нийла.

Сера кимна, благодарна, че е заобиколена от толкова разумни приятелки. Замайването й премина. Тя бе готова за действие.

Някои от командирите гоблини се навъртаха наоколо.

— Гарстиг, Мулмиг, Рьок — каза тя. — Намерете колкото може повече здрави войници и им кажете да занесат ранените в лазарета.

Тримата гоблина веднага тръгнаха, а Сера обърна поглед към Карцерон. Бека още беше там и напяваше заклинанието, но около портата бе тихо. Нямаше и следа от Абадон.

Ава доплува до нея и Сера се обърна.

— Къде е? — попита тя.

— В дълбините на затвора — отвърна Ава. — Знае, че Орфео е мъртъв. Крие се от нас.

— Орфео не е мъртъв — каза Астрид и бавно се надигна от земята. — Аз унищожих тялото, което ползваше, това е. Той още е тук и още е опасен.

Тя запали подводен огън, висок и горещ, в кръг около останките му.

— Душата му е жива. Ей там — каза тя и посочи черната перла, покрита с кръв, висяща от онова, което бе останало от шията му. — Никой не бива да я пипа. Той знае как да се вселява в различни тела. Така е оцелял четири хиляди години.

— Трябва да изхвърлим и тялото, и перлата в магмения извор — каза Ава и потрепери.

— Лавата ще унищожи само тялото — възрази Астрид. — Перлата е неунищожима. Огънят ще държи всички надалеч, докато не измислим какво да правим с нея.

Сера нежно докосна Астрид по гърба. Астрид се обърна и двете русалки се прегърнаха силно.

— Съжалявам — прошепна Сера.

Астрид кимна. Бореше се със сълзите.

— Нямаше друг начин да го спрем.

— Въпреки това той значеше нещо за теб.

— Да. Той ми върна магията. Никога няма да го забравя. И него няма да забравя.

Когато овладя емоциите си, Астрид пусна Сера и прегърна и останалите.

— Бива те за актриса, русалке — възхити се Нийла. — Аз определено ти повярвах.

— И аз — призна Сера. — А трябваше да знам, че никога няма да минеш на страната на Орфео. Не трябваше да се съмнявам в теб.

Астрид поклати глава.

— Важно беше да се съмняваш в мен — каза тя. — Цялото представление трябваше да е убедително. Ако Орфео се усъмнеше, че съм на негова страна, никога нямаше да се добера до талисманите.

— Усетих ти намеренията, mina — рече Ава. — Видях сърцето ти. Блестеше като слънце. Почувствах смелостта ти. И тази на Коко.

— Исках да те спра — каза Сера. — Ава не ми позволи. Ако не ме беше удържала, щях да проваля всичко.

Ава се усмихна гордо.

— И Коко ли беше в играта? — попита Бека. Беше дошла при тях. Огънят продължаваше да гори.

— Да — отвърна Астрид. — Орфео принуждава хората да правят каквото той поиска чрез заплахи да нарани близките им. Когато започна битката, аз му казах, че има едно дете, което всички вие много обичате и че сигурно е в лагера. Орфео ми поръча да я намеря. Намерих я. Коко ме познава и веднага щом й разказах за плана си, тя се съгласи да участва. Завързах я и я доведох тук. Орфео не заподозря нищо. Тя е много смела.

— Къде е сега? — попита Нийла.

— Крие се в една пещера на изток от лагера. Тя ми показа пещерата и аз й казах да се скрие там с талисманите и да не излиза, докато не отида да я взема. След като убием и Орфео, и Абадон.

— Единият е готов, остава другият — отбеляза Нийла.

Шестте русалки обърнаха погледи към Карцерон. Пламъците на огъня, запален от Бека, бяха намалели. Скоро щеше да угасне. Портата стоеше открехната. Замълчаха.

Сера бе тази, която наруши мълчанието.

— Това е, русалки. Ето за това ни призова Вража. Затова търсихме талисманите. Затова дойдохме тук.

— Ще се справим ли? — попита Нийла.

— А имаме ли избор? — отвърна Линг.

— Ще се справим — решително каза Сера. — Заедно.

Тя се обърна към Ава.

— Ти си мислеше, че боговете са те забравили, Ава, но не е така. Сега знаеш отговора на въпроса, който те измъчва цял живот. Винаги си го знаела. Боговете не са ти отнели зрението само за да оцелееш след срещата с Оква Нахоло. Отнели са ти го, за да можеш да развиеш другото си зрение — онова, което ти позволява да виждаш дълбоко в душите на хората. Ако не беше видяла душата на Астрид, кой знае какво щеше да се случи. Когато влезем в Карцерон, насочи това зрение към чудовището, дъще на Никс, и ни кажи какво виждаш.

Ава кимна. На устните й изплува решителна усмивка.

Сера се обърна към Линг.

— Линг, Абадон със сигурност е най-шумното чудовище, създавано някога. Той вие, крещи и пръска ярост. Трябва да има причина за тази ярост и мисля, че тя се крие не в думите на чудовището, а в тишината между тях. Ти си успявала да пробиеш и други непробиваеми тишини, дъще на Сикоракс, и ще пробиеш и тази. Знам, че ще успееш.

— Бека — продължи Сера и сложи ръце на раменете на приятелката си. — Ти си най-практичната сред нас, имаш най-доброто стратегическо мислене. Благодарение на теб имаме подходящи оръжия, заредени с правилните муниции, имаме топли дрехи и достатъчно палатки. Ако има някой, способен да предугади следващия ход на чудовището, това си ти. Дъще на Пира, помогни ни да си проправим път в Карцерон.

Сера застана пред Нийла и взе ръцете й в своите. Биолуминесцентната кожа на Нийла грееше в небесносиньо.

— Нашата ярка звезда. Нашата луна и нашето слънце — каза тя на най-добрата си приятелка. — Ти ме убеди да продължа, когато бях загубила всичко. Сега помагаш на всички ни да не се отказваме. Повдигаш духа ни и засилваш надеждите ни. Сега трябва да влезем в сърцето на мрака. Дъще на Нави, освети пътя ни. Моля те.

Остана само Астрид. Сера я погледна в очите и известно време не продума. Когато най-сетне заговори, гласът й трепереше от вълнение.

— Ти беше мой враг, когато се срещнахме за първи път в пещерите на йелите. Сега си моя приятелка. И двете се страхувахме — една от друга, от самите себе си. Сега се научихме как да направим страха наш съюзник, да се вслушваме в него. Сега слушам, Астрид, и страхът ми казва, че най-великият маг, живял някога, създал Абадон, който е толкова силен, че една от нас или всички ние може би ще оставим костите си в Карцерон. Но той ми казва и че с нас е дъщерята на Орфео. Ако има някой, способен да разбере творението му, това си ти. И щом можеш да го разбереш, значи можеш да го победиш.

Сера протегна ръце. Останалите последваха примера й. Когато всички ръце се хванаха и кръгът се затвори, Сера го усети — прилив на сила, мощен, неудържим като приливна вълна. Тя погледна приятелките си, тези смели, упорити, изпълнени с надежда русалки. Помисли си за Махди и Дезидерио, които бяха останали у дома, и сърцето й се изпълни с любов.

Сера погледна всяка от останалите русалки. После си пое дълбоко дъх и каза:

— Време е.

Шестте се пуснаха и заплуваха към портата.

Язид ги чакаше там с превързана опашка. Стиг и Рьок бяха до него.

— Нека дойдем с вас — каза той.

Сера поклати глава.

— Не, Яз. Това започна с нас. С нас и ще свърши.

Тя пое дълбоко дъх, готова за най-голямата битка в живота си, и вплува в затвора.