Дженифър Донъли
Морска магия (62)

Шейсет и едно

— Добър вечер, Ваша светлост — каза сестрата, когато Сера вплува в болничната стая на Махди.

— Има ли някакво подобрение? — попита с надежда Сера, както всеки път, когато дойдеше.

— Боя се, че не — отвърна сестрата и поклати глава. — Но променихме подредбата на анемоните над леглото му, за да има какво да гледа.

— Благодаря — каза Сера и вдигна поглед към тавана, където бяха подредени оранжеви, лилави и розови анемони. Махди се взираше в тях с празни очи.

Виждали ги? — зачуди се Сера. — Чува ли ме? Знае ли изобщо, че съм тук?

Тя седна на края на леглото и приглади кичур коса, паднал на челото му. Силвестър, обвит около шията й, стана тъмносин.

— Готови сме, Махди — каза тя и започна да му разказва за деня си, както всеки път. — Оръжия, муниции, храна… всичко е готово. Бяхме приготвили запасите за войската още в Карга и Бека се погрижи всичко да бъде натоварено на корабите, които намери Марко, но имаме нужда от много повече. Тогава имахме двайсет хиляди войници, а сега пред града са се разположили сто хиляди. Това е, Махди. След толкова време най-сетне тръгваме към Южното море.

Тя приглади горнището на пижамата му и закопча едно разкопчано копче.

— Поне се надявам. — Тя замълча за миг и после продължи — Когато бяхме при йелите, Вража ме помоли да помогна на останалите да повярват в себе си. Каза, че това е работата на добрия водач. Линг, Нийла и Бека се промениха. Наистина вярват в себе си. Мисля, че и Астрид вярва в себе си. Това, че си е върнала магията, й вдъхва увереността, от която имаше нужда. Но с Ава не успях. „Помогни на Ава да повярва, че боговете наистина са знаели какво правят.“ Това ми каза Вража. Но Трахо й взе пръстена на Никс и уби Бебе и ми се струва, че тя е загубила вярата си. И в боговете, и в себе си. Нищо, което кажа или направя, няма да промени нещата. Ще ми се да знаех как да й помогна.

Тя нежно повдигна главата на Махди и разроши анемоните под нея.

— Дезидерио остава тук. Той ще управлява, докато ме няма, а Фосегрим ще му е съветник — продължи тя. — Радвам се, че оставям кралството в толкова добри ръце. Яз идва с нас. С Астрид ще се срещнем направо там с двата последни талисмана. Надявам се.

Тя взе ръцете на Махди в своите.

— Толкова са смели, всичките, толкова корави, толкова умни. Но това създание, Абадон, е направено от безсмъртни души. Как да унищожим нещо, което боговете са направили безсмъртно? Вража ни даде тази задача. Тя вярва, че ще можем да я изпълним… но как? Дали водя стохилядна армия към битка, или ги водя на смърт? — Тя се усмихна тъжно. — Ще ми се да можеше да ми кажеш.

Сера поседя доста време, без да казва нищо, само държеше ръката му и се взираше в лицето му.

— Трябва да тръгвам — каза тя накрая. — Поемаме по изгрев-слънце. Нямам представа как ще спя тази нощ, но предполагам, че трябва да опитам. Преди да тръгна, искам да ти кажа нещо. Аз… не знам дали ще се върна. Не знам дали ти ще си тук, ако се върна. Знам само, че те обичам, Махди, с цялото си сърце. Ти беше готов да дадеш живота си за мен. Може би вече си го направил. Но за мен ти си животът ми. Помниш ли, когато се врекохме един на друг? Мария каза нещо, точно преди церемонията. — Тя се наведе и го целуна по устните. — Тогава й повярвах. И сега й вярвам. Любовта е най-силната магия.

Тя допря чело до неговото и после си тръгна.

Не погледна назад. Така беше по-леко.

Ако беше погледнала, щеше да я види.

Една самотна сребриста сълза се търкаляше по бузата на Махди.