Дженифър Донъли
Морска магия (69)

Шейсет и осем

— Атака! — изрева Орфео.

— Напред, храбри воини! — извика Сера.

С бойни викове, ръмжене и писъци, армиите на живите и мъртвите се втурнаха една към друга, звъннаха мечове, удрящи щитове, водата се изпълни с копия и стрели, литнаха заклинания.

Над тях, Хагарла и драконите й се гмурнаха с рев към бойното поле. Гърбатите китове се намесиха и ги спряха. Сера чу бойния вик на Кора. Видя как Лина и сомовете й се хвърлят в битката. Водорасловите тролове, пясъчните тролове и ледените тролове разтърсиха земята, докато тичаха към бойното поле, размахвайки сопите си.

Сера стреля по Орфео, но той избегна удара. Бека и Язид се биеха с трупове. Линг запращаше водовъртежи към Астрид, която ги премяташе и ги връщаше обратно.

Ава, стиснала кинжал, също се опитваше да се бие. Въртеше се насам и натам, насочваше острието към всеки звук, който чуеше.

Ужасена от мисълта какво може да й се случи, Сера я хвана и я бутна зад една скала.

— Алития, пази Ава! — извика тя. Паякът се приближи с тежки стъпки, приклекна над скалата и започна да размахва крака към всеки труп, който се доближеше.

Сера се върна навреме, за да види как Орфео запраща особено остро стило към Нийла. Нийла го блокира с водна стена и после му върна удара с фрагор лукс. Той се сниши и заклинанието избухна в стената на Карцерон. После той запрати към нея облак тиня, за да я заслепи, но Нийла се преметна и го избегна. Последва подводен огън и още едно стило. Нийла приклякаше и се премяташе, парираше заклинанията му и хвърляше свои собствени към него, докато се опитваше да го доближи.

Трябва да й помогна! — каза си Сера, обезумяла от тревога.

Тя се опита да стигне до Нийла, но щом напреднеше дори малко в правилната посока, към нея се хвърляше гнилочник и я избутваше назад. Тя се биеше със създанията със заклинания и с меч, но щом отрежеше главата на някое със стило или го прережеше на две с меча си, друго заемаше мястото му. Бяха навсякъде.

Сера видя с мъчителна яснота, че войската й търпи поражение след поражение, и то не само от гнилочниците. Сето и кланът му бяха впрегнали цялата си магия, за да удържат устобръсначите, но няколко дракона бяха успели да се проврат през блокадата и избиваха Черни перки. Сера чуваше предсмъртните им викове. Водата почервеня.

Язид доплува до нея. Лицето му бе обляно в кръв, течаща от дълбока рана на челото. Линг и Бека идваха след него.

— Избиват ни — каза Бека, задъхана. — Трябва да отстъпим.

— Накъде? — извика Сера. Дъното около Карцерон бе обширна равнина.

— Ще отстъпим на юг. Трябва да има място, където… — Думите й прекъсна такъв ужасяващ рев, че и двете запушиха уши.

— Абадон! — извика Бека, изплашена. — Сигурно е излязъл!

— Не! — отвърна Линг и посочи нагоре. — Вижте!

Язид изви шия, за да погледне.

— Не може да бъде — каза той. — Не вярвам на очите си.

Високо над тях Гулдемар, вождът на меертойфелите, се носеше стремглаво надолу в бронзова колесница, теглена от шест морски коня. Конете препускаха със самоубийствена скорост, а Гулдемар размахваше камшика си над главите им. От морското дъно зад него като смъртоносна приливна вълна се надигаше оживял кошмар.

— Gå! Förstör det onda! — кресна Гулдемар през рамо. Напред! Унищожи това зло!

Сера познаваше кошмара. Тронът на Гулдемар бе създаден по негово подобие. Герой от легендите, митично същество, което меертойфелите можеха да повикат в момент на голяма опасност.

Хафгуфа, кракенът.