Дженифър Донъли
Морска магия (68)

Шейсет и седем

Орфео пристъпи към Сера. Поклони се.

— Серафина, кралица на Миромара, най-сетне се срещаме лично. За мен е чест — каза той. — Смелостта и изобретателността ти и тази на приятелите ти е забележителна. Никой друг, дори самият аз, не успя да намери останалите пет талисмана.

Сера не отвърна на поклона и на любезностите.

— Не можеш да го направиш, Орфео — каза тя. — Не можеш да потопиш целия свят в страдания само защото ти си страдал.

— Всъщност мога. Заклех се да върна съпругата си от подземния свят, дори да ми отнеме цяла вечност. И сега ще го направя.

— Няма да се дадем без бой.

Орфео се усмихна.

— Очаквах да го кажеш. Доколкото те познавам, сигурно си подготвила някаква блестяща военна стратегия, точно като майка си. Логиката подсказва, че ти и войниците ти ще се издигнете във водата и ще нападнете отгоре, знаейки, че моите трупове не са толкова силни във водата, колкото твоите войници. Но това ще бъде грешка, защото те са силни — каза той и посочи нагоре.

Сера вдигна очи. Водите над главата й гъмжаха от дракони. Носеха се заплашително над тях.

— Устобръсначи — боязливо каза Нийла.

— Точно така — каза Орфео и се обърна към нея. — Струва ми се, Ваша светлост, че познавате един от тях — самата кралица на драконите, Хагарла. Боя се, че ви има зъб. Така и не успя да ви прости за кражбата на лунния камък. Казах й, че ще бъде неин в мига, в който приключа с него. — Усмивката му се разшири. — И вие също. Но стига празни приказки. Искам талисманите.

— Ще се наложи да ме убиеш, за да ги вземеш — каза Сера и вдигна арбалета си.

Орфео кимна.

— Както желаеш.