Дженифър Донъли
Морска магия (30)

Двайсет и девет

Астрид бе изчезнала, изгубена в музиката. Главата й бе отметната назад, очите затворени, ръцете — разперени.

Води безкрайни, песента ми приемете,

от тъмни дълбини се надигнете.

Течения мощни, широки и страшни,

залейте веднага бреговете прашни.

Докато пееше, водата се завъртя в колона в центъра на оранжерията, точно под аметистовия купол. Гласът на Астрид се извиси силен, уверен, за да завърши заклинанието.

Приливни вълни, заповедта ми е изпята,

оковите счупете, разлейте се по земята.

Води бистри, води сини като небе,

вдигнете се и разделете се на две!

Водната кула се стрелна нагоре и се раздели току под купола, оформяйки две изящни арки. Астрид задържа последната нота и отвори очи. Видя как водата се излива като фонтан върху пода, почувства се горда, щастлива и могъща.

Бе вкусила частица от силата, когато Орфео й бе позволил да подържи черната перла, и вкусът бе разпалил в нея желание за още и още. Не можеше да мисли за нищо друго, освен как да се сдобие с повече сила.

Гърлото й бе оздравяло, гласът й ставаше все по-силен. Упражняваше се часове наред всеки ден, за да го усъвършенства.

Късно вечер тя се тръшваше в леглото изтощена и потъваше в дълбок сън без сънища. Когато първите лъчи на слънцето обагреха водите пред прозореца й, Астрид ставаше и отиваше в оранжерията, подтиквана от новата си жажда да учи още, да става все по-добра.

Понякога, преди да заспи, едно гласче дълбоко в съзнанието й й напомняше защо е тук.

Кога ще вземеш черната перла? Приятелите ти чакат.

— Не съм готова — прошепваше тя. — Трябва да науча още заклинания. Трябва да стана по-силна. Как иначе ще победя Орфео?

Ако това не помогнеше да заглуши гласчето, тя започваше тихичко да пее заклинания, да завихря водата в стаята си или да кара анемоните по леглото да греят. Докато правеше магии, не чуваше нищо друго.

Точно както правеше сега.

Върнете се в коритото,

върнете се в морето.

Води искрящи, слезте от небето,

силата успокойте, чуйте гласа ми,

обратно към дълбините ви водят тези думи.

Когато последните ноти на заклинанието заглъхнаха, Астрид чу ръкопляскане откъм вратата. Тя се обърна усмихната.

Орфео се подпираше на касата на вратата. Беше я слушал.

— Великолепно! — каза той и пристъпи в стаята. — Още по-добре от вчера. Напредваш изумително бързо.

Астрид се изчерви смутена, но и горда. Собственият й баща никога не я беше хвалил толкова щедро, дори когато беше малка и все още можеше да пее. През по-голямата част от живота си бе лишена от всякакви знаци на одобрение и сега осъзна, че копнее за одобрението на Орфео.

Това я притесни, фактът, че търсеше одобрение точно от него. Той беше подъл и жесток, нали? Не беше правилният човек, който да я насърчава. Само че Астрид се бе убедила, че в това няма нищо лошо — все пак тя възнамеряваше да използва всичко научено срещу него. Което и щеше да направи. След няколко дни. Или няколко седмици най-много.

— Благодаря — каза тя свенливо. — Но не е от мен, от заклинанието е. Прекрасно е. От Нил и ужасно древно.

Орфео кимна.

— Познавах заклинателката, която го създаде. Анукет, богинята на Нил.

— Сериозно? — попита Астрид. Струваше й се страхотно, че Орфео бе познавал речна богиня.

— Сериозно — усмихна се Орфео. — Анукет използваше това заклинание, за да изкарва водите на Нил извън коритото й. Плодородните наноси след наводненията облагородяваха земята и правеха египтяните богати. Хубаво е да си имаш такова заклинание в репертоара.

— Ще го изпея отново — реши Астрид. — Не успях да задържа достатъчно дълго горното „до“ в петата стъпка. Гледай, Орфео. Слушай. Кажи ми дали съм го уцелила.

Усмивката на Орфео се разшири и той се засмя. В смеха му се преплитаха удоволствие и гордост.

— Със сигурност ще те гледам, дете мое, но утре, може би. Прекъснах те, защото искам да ти дам нещо — нещо много важно. То ще ти помогне да напредваш още по-бързо.

— Ти вече ми даде най-ценния дар — гласа ми — каза Астрид. — Друго не ми трябва.

— Трябва ти учител — възрази Орфео. — Сега се учиш на заклинания сама и това е чудесно, но много от тях са предназначени за опитни заклинатели. Боя се, че ще си увредиш гласа. Трябва да работиш върху техниката и диапазона на гласа си и аз знам точно кои ще ти помогне.

Той щракна с пръсти и двама прислужници влязоха в стаята с една русалка между тях. Астрид никога не я беше срещала, но знаеше коя е. Всяка русалка, всеки морски човек знаеше коя е.

Таласа, легендарната канта мага.