Дженифър Донъли
Морска магия (46)

Четирийсет и пет

Сера и Фосегрим се готвеха да заплуват след Алития по тунела, когато взривът достигна до тях.

Чу се разтърсващ гръм, последван от мощна вълна, която разтърси стените на леговището и събори Сера на пода. Главата й се удари в камъните. Тя се надигна замаяна и се огледа.

Фосегрим също бе паднал. Алития лежеше по гръб и размахваше крака във водата.

С дрънчене и бумтене, тя се преобърна и затича към желязната решетка, която покриваше входа към леговището й. Сера помогна на Фосегрим да се изправи и двамата заплуваха към паяка.

— Какво беше това? — попита Сера. — Какво става?

— Де да знаех, дете — отвърна Фосегрим немощно.

Тримата погледнаха нагоре през решетката. Алития почти веднага се дръпна.

— Твърде много сссветлина — боязливо каза тя. — Това значи твърде много лава.

Фосегрим, все още замаян от експлозията, потъна на дъното, а Сера провря пръсти между железните пръчки и започна да се извива, за да погледне през решетката по-добре. Зърна няколко взрива от светлина. Чу още няколко експлозии, както и викове и писъци, изкрещени заповеди, цвилене на морски коне и смразяващия кръвта рев на драконите.

Главата й се въртеше. Шумът, светлината… нищо не разбираше.

И изведнъж разбра.

— Велика Нерия — прошепна тя потресена. — Те са.

— Сера, какво виждаш? — извика Фосегрим.

Тя отлепи пръсти от решетката и се спусна надолу.

— Фосегрим, трябва да излезем оттук.

— Знаеш ли какво става навън? — попита той и посегна да я хване за ръката.

Сера кимна.

— Знам — каза тя и помогна на стареца да стане. — Започнала е битката за Серулия.