Дженифър Донъли
Морска магия (51)

Петдесет

Бронзовият паяк се надигна на задните си крака и изпищя предизвикателно към дракона. Ездачката се прицели с арбалета.

Черноноктестият, който бе успял да влезе в тройната зала, присви уши.

Паякът отново изпищя и удари с предните си крака по пода. Тръгна към дракона. Черноноктестият изсъска. После наведе глава и нападна. Стените потрепериха. Един стъклен полилей падна и се разби на пода. Драконът бе по-едър от Алития и на всички се стори, че ще унищожи паяка.

Махди най-сетне намери гласа си.

— Сера, внимавай!

Но Алития само се правеше на уплашена. Осемте й очи бяха залепнали за дракона. Когато чудовището се приближи, паякът се сниши още повече и след малко, когато драконът бе на няколко метра, Алития изстреля нагоре метална нишка. Нишката стигна тавана и се залепи за него, паякът скочи, профуча отдясно на дракона и се стовари върху гърба му.

Сера веднага даде два изстрела, с които уби ездачите на смъртта, които седяха в седлото на гърба на дракона.

Животното зарева и разтърси тяло, но Алития не падна. С помощта на острите си като кинжали нокти, тя се покатери по гръбнака на дракона в търсене на слабо място в бронята му. Откри го между ръба на бронята, обвила тялото му, и тинестата „яка“ на шията. Отново изпищя и заби зъби в плътта на черноноктестия.

Драконът се изправи на опашка с рев. Започна да се гърчи ужасен, да драска с нокти по шията си, за да свали паяка. Само че Алития вече бе скочила на пода. С проникването на отровата в тялото му, движенията на дракона се забавиха. С последен стон той се строполи на пода. Алития междувременно се бе насочила към трона. Стрелите на ездачите на смъртта отскачаха от бронзовото й тяло. Сера се сниши и се скри в гънката между предната и задната част на тялото на паяка, където нищо не можеше да я достигне.

Алития си проправяше път с крака и зъби — една пищяща, сечаща бойна машина. Черните перки заплуваха след нея.

— Хванете ги! — извика Махди и се втурна към трона с вдигнат харпун. Язид и Бека го последваха.

Но бяха закъснели. Лучия и родителите й бяха изчезнали.

— Как успяха? — попита Бека.

Язид изруга грубо.

— Трябва да са се добрали до вратата, докато Алития се биеше с черноноктестия.

— Ще ги открием — каза Сера.

Тя слезе от гърба на Алития. Махди я взе в прегръдките си и я стисна силно.

— Мислех, че си мъртва. Лучия… каза, че те е убила — говореше той с глас, дрезгав от вълнение.

— Намерихме куртката и кинжала ти в Тъмноприливните плитчини. Бяхме сигурни, че Валерио те е отвлякъл — разказа Нийла и ги прегърна и двамата. Дезидерио, Бека, Язид и Линг се присъединиха към прегръдката. Останалите Черни перки нададоха радостни възгласи.

Сера избърса сълзите от бузите си, засмя се и каза:

— Не ме отвлече Валерио, Лучия беше. Толкова се радвам да ви видя всичките и няма нищо, което бих искала повече от това да ви прегръщам до края на живота си, но трябва да я открием и нея, и родителите й.

Драконски рев разцепи водата.

Сера направи гримаса.

— Още черноноктести — каза тя и се обърна към паяка. — Алития, ще се справиш ли с тях?

Паякът кимна, обърна се и запълзя към дупката, която първият дракон бе отворил в стената на тройната зала. Промуши се през нея и изчезна.

— Сера, как… — започна Нийла.

— Дълга история. Ще ви разкажа, когато свършим. Всички въоръжени ли са? Готови?

Приятелите й вдигнаха оръжията си.

— Хайде — каза Сера и заплува към изхода. — Да приключим с тази работа.