Дженифър Донъли
Морска магия (64)

Шейсет и три

— Можем да я победим — каза Бека. — Нейните хора са хиляда. Нашите са сто хиляди.

— Тя не иска да се бие с нас. Иска Сера — мрачно напомни Язид. — Сигурно ни причаква до скалата със снайперисти и се надява Сера да им попадне на мушката, без да усети. Ще пратя двама съгледвачи. Ще им дам перли невидимки. Те ще ни кажат къде е разположила силите си.

Тъкмо се готвеше да повика съгледвачите, когато водите над главите им притъмняха. Сякаш денят внезапно се бе превърнал в нощ.

Няколко гърбати кита, всеки колкото траулер, се бяха скупчили над тях. Пееха.

— Дори не ни изчака да стигнем до скалата — отбеляза Бека. — Ще нападне отгоре.

Язид нареди на всички да вдигнат оръжията си.

— Сера, слез от Клио — каза й той. — Скрий се зад Алития.

Сера си помни каква смелост бе проявила майка й при нашествието в Серулия, дори и след като я простреляха. Беше издърпала стрелата от гърдите си и беше предизвикала убиеца си да довърши започнатото.

— Не, Яз, няма да подвия опашка — каза Сера. — Лучия е просто една страхлива убийца, точно като баща си. Ще се бия с нея заедно с всички вас.

Китовата песен стана по-силна и по-тревожна. Изведнъж над музиката се извиси друг звук — пронизителен, смразяващ кръвта боен вик.

— Прицелете се! — нареди Язид.

— Не, Язид! Чакай! — извика Нийла. — Не стреляйте!

После за всеобща изненада Нийла отвърна на бойния вик по същия начин.

Над главите на Черните перки отекнаха победоносни възгласи. После една силна, царствена фигура заплува надолу между китовете. Перките около кръста й се вееха в красива дантела. Бе заобиколена от група воини, чиито едри тела бяха украсени с коралови гривни и обсипани с мъниста нагръдници.

— Кора! — извика Нийла и се стрелна нагоре, за да пресрещне кралицата воин. — Salamu kubwa, malkia! — извика тя на кандински. Приветствам те, велика кралице.

Двете русалки се прегърнаха. После Кора стисна шията на Нийла с ръка като менгеме — знак на привързаност сред кандинианците. Нийла поздрави охраната на Кора, аскарите, и после ги придружи до дъното, за да ги представи на Сера и останалите.

— Серафина, кралица на Миромара, представям ти Кора, Малкия на Кандина — каза тя.

Двете кралици се поклониха една на друга.

— Аз, аскарите ми и воини от цялото ми кралство дойдохме да се бием редом с нашата сестра-аскара — каза Кора и кимна към Нийла. — Тя ми помогна да освободя свои поданици от един ужасен трудов лагер. Сега ще сложим край на онзи, който построи това зло, и на чудовището му. Ще плуваме с вас до Карцерон.

Линг сръчка Нийла в ребрата.

— Сестра-аскара, а? — измърмори тя полугласно. — Охо.

— Нийла, ти си голяма работа! — прошепна Бека. — Кой да знае?

— Всички, освен вас двете, изглежда — високомерно отвърна Нийла.

— Малкия Кора, аз и Черните перки сме поласкани да приемем вас и бойците ви. Благодаря ви, че се присъединихте към нас — каза Сера.

— Сето Роркал, могъщият гърбат кит, и неговият клан също ще дойдат — каза Кора.

— Гърбати китове? Как ще се чувстват в антарктически води? — попита загрижено Сера.

— Роркал имат мощна магия. Могат да се изолират от студа.

Сера приветства с вик Сето и му благодари. Той отвърна с плясване на мощната си опашка.

— Има и още, кралице — каза Кора.

— Още китове? — обърка се Сера.

— Още бойци.

— От Кандина… — започна Сера.

Кора тръсна глава и се усмихна.

— От къде ли не. Видяхме облак пясък след нас. Две аскари се върнаха да проучат кой го вдига. Оказа се, че облакът е от орда морски хора, гоблини, водораслови тролове и пясъчни тролове. Всички те идват да се бият заедно с теб. Да опазят дома си от Абадон.

В гърлото на Сера се надигна буца. Когато отново бе в състояние да говори, тя каза:

— По-добре да излезем вече от този каньон, значи. Да направим лагер и да приготвим нещо за ядене за новите попълнения.

Сера даде знак и Черните перки отново тръгнаха напред. Кора и армията й се вляха сред тях. Двамата с Язид се заговориха. Лина плуваше малко встрани, каквато си беше стеснителна, но и безкрайно вярна.

Сера ги погледна, трогната дълбоко от появата и на Лина, и на Кора, и от новината, че към тях щяха да се присъединят още войници. Тази новина я сгря, но и засили тревогата, която я гризеше.

Линг я усети.

— Ей, Сера, какво има? — попита тя, когато конете им се изравниха.

— Скоро ще стигнем Карцерон, а аз още нямам представа как да победим Абадон.

Линг се намръщи.

— Знаеш ли, когато се запознахме, ти имаше сериозен проблем с увереността. Когато плувахме по Олта. Мислех, че си го преодоляла, но явно не си.

— Проблем с увереността ли? — сопна се Сера. — Линг, Абадон не е недостиг на самочувствие. Той е голямо, зло, кръвожадно чудовище с двайсет ръце!

— Вража ни призова с основателна причина. Тя вярваше, че ще открием начин да се справим с това. Заедно — каза Линг. — И ти трябва да повярваш, Сера. От теб не се очаква да победиш Абадон сама. Трябва да го направим заедно.

Сера кимна. Хвана Линг за ръката и я стисна. Трябваше да има начин да победят чудовището. Да опазят Линг и всички тези смели, верни бойци от сигурна смърт. Сера отчаяно се надяваше, че ще намерят този начин.

Преди да стане твърде късно.