Дженифър Донъли
Морска магия (28)

Двайсет и седем

Болката беше ужасяваща.

Астрид имаше чувството, че е погълнала натрошено стъкло. От устата й излязоха само няколко ноти и всички те звучаха дрезгаво, пискливо — като дъно на лодка, остъргващо подводни скали.

Орфео стисна ръката й.

— Пак — насърчи я той.

Астрид се изкашля засрамено и опита пак. Този път нотите звучаха като необработена, недовършена музика.

— О, богове! — прошепна тя. — Мога да пея. Орфео, аз мога да пея!

Завладя я щастие. Погълна я, накара я да забрави всичко останало. Забрави за черната перла. Забрави за приятелите си, за мисията им и за Абадон. За няколко секунди забрави коя е.

— Опитай някое малко заклинание — предложи Орфео окуражително.

— Добре. — Тя се сети за първото заклинание, което някога бе научила, преглътна мъчително и запя.

Богиньо Нерия, чуй какво пея,

с този айсберг помогни ми да се слея!

След миг цялото й тяло се изпъстри с нюанси на бяло, синьо и сиво. Очите й светнаха. Дъхът й спря.

— Аз ли го направих? — попита. Преди Орфео да отговори, тя додаде: — Ще пробвам още едно! Някое по-трудно!

— Не сега — спря я той и вдигна ръце. — Доказа си, че отново можеш да пееш. Не прибързвай, за да не си пресилиш гласните струни. По едно заклинание на ден, докато гърлото ти оздравее.

Астрид се разочарова, но кимна.

— Мога поне да послушам няколко раковини — каза тя, докато Орфео разваляше камуфлажното заклинание. Беше гладна за още магия.

Преди той да й отговори, някой почука на вратата.

— Влез! — извика Орфео.

В стаята вплува прислужник.

— Капитан Трахо е тук, господарю. Носи нещо, което иска да ви даде.

Астрид замръзна при споменаването на името. Какво правеше той тук? Какво носеше на Орфео? Надяваше се, че не беше някой от талисманите.

— Извини ме, трябва да се погрижа за това — каза Орфео и тръгна към вратата. — Слушай каквито заклинания искаш.

— Орфео… — започна Астрид.

Той се обърна и я изгледа въпросително.

— Благодаря ти.

Думите бяха искрени. Наистина му беше благодарна. За това, че й върна гласа. Че й върна магията.

За това, че й бе дал оръжия, които да използва срещу него.

Орфео се усмихна и излезе. Прислужникът затвори вратата след него.

Астрид веднага доплува до един от рафтовете. Имаше магията си и достъп до всички заклинания, познати на морския народ. Без съмнение поне едно от тях можеше да й помогне да вземе перлата.

Странното състояние, подобно на транс, в което бе изпаднала по-рано, бе изчезнало. Мисълта, че макар и за миг е попаднала под влиянието на Орфео, я притесняваше, но тя се отърси от неприятното чувство. Просто се бе поддала на емоциите си.

Това нямаше да се повтори.