Дженифър Донъли
Морска магия (63)

Шейсет и две

Клио тръсна глава и шибна водата с дългата си змийска опашка. Не обичаше каньони.

— Спокойно, момиче — каза Сера. Беше намерила кобилата си след атаката на Черните перки. Един капитан от ездачите на смъртта я беше харесал и се беше грижил добре за нея.

Каньонът Крил в Хоконския басейн се криеше между две стръмни скални стени. В далечния му край се издигаше висока, гладка скала. Дъното бе скрито от камъни и по-ниски възвишения. В дълбините на каньона можеше да се скрие кой ли не.

Сера и войската й плуваха към Южното море от пет седмици и не напредваха толкова бързо, колкото се беше надявала тя. Бореха се със студа, който сковаваше ставите, късаше юздите, блокираше оръжията и разболяваше войниците. Неколцина бяха загинали и бяха погребани край пътя. Освен това, храната намаляваше по-бързо от предвиденото, което значеше, че всеки ден отделяха няколко часа за лов и събиране на растения, вместо на плуване напред.

Имаше и други опасности. Край хребета Скотия бяха попаднали на племе от фристове, които отначало ги бяха заплашили, но после се бяха присъединили към тях, когато Сера разказа на водача им накъде са тръгнали и защо. Бяха попаднали и на няколко айсгайста. Създанията ги бяха огледали гладно, но се бяха махнали от пътя им, явно впечатлени от числеността на войската. Както бе предрекла Бека, мършоядите ги следваха неотклонно.

Колкото и да бяха опасни тези същества, Сера се притесняваше много повече от Орфео и Лучия. Орфео знаеше накъде е тръгнала. А Лучия лесно можеше да разбере. Всеки от двамата можеше да дебне някъде в засада.

Решението да минат през каньона Крил бе взето, за да спестят време. Той излизаше директно от Хоконския басейн и стигаше до равнината Уедел. И Сера като Клио не умираше от радост, че ще плува през каньона. Обикновено преплуваше над каньоните, но доста от войниците й бяха гоблини, а те вървяха. Можеха да плуват, но не по-умело от терагогите.

— Ей, Клио — рече Сера сега и спря морския кон. Вдигна ръка, за да накара дългата върволица след нея също да спре.

Обърна се към Ава, която яздеше редом с нея на един кротък, спокоен кон и я попита:

— Ави, усещаш ли нещо?

Ава се концентрира. Понечи да поклати глава, но спря.

— Какво има? — попита Сера. Перките й настръхнаха.

Ава се намръщи.

— Нищо, струва ми се. Може би пасаж риба. И стадо китове.

— Русалки?

— Не… не мога да кажа. Китовете ме блокират.

Сера знаеше, че китовете могат да засилват магията на морските хора, но и да я объркат.

— Колкото по-бързо излезем от този каньон и минем скалата, толкова по-добре — измърмори Сера. Приготви се да смушка Клио, когато до източната стена на каньона се появи фигура.

Беше русалка. Носеше жезъл.

— Вдигнете оръжията! — извика Сера. След миг към русалката се насочиха хиляди арбалети и харпуни.

Тя сви ръце на фуния около устата си и извика.

— Я сваляйте оръжията, скумрии такива! Изплашихте ми котетата!

Стотина гигантски сома се появиха иззад източната стена на каньона и се пръснаха в широка формация. Носеха ризници, направени от смачкани кутийки от безалкохолно, и шлемове от огънати лъскави, сребристи тасове за автомобилни джанти.

— Не може да бъде — каза Нийла.

Сера се усмихна широко.

— Лина! — провикна се тя към русалката. — Ти ли си?

— А кой да е? — извика русалката. — Хич не ми се идваше. Не мога да ви понасям, честно казано. Обаче нямах голям избор. Вървят слухове за нещото под леда. Май ще ви трябва всякаква помощ. Доколкото си спомням, не можете дори да преплувате река, без да повлечете след себе си едно чудо проблеми. Не знам дали някога съм виждала по-големи глупачки от вас трите.

Лина, спомни си Сера, не беше олицетворение на такта.

— Охо, изобщо не се е променила — рече Линг. — Чаровна както винаги.

— Лина, слез тук! Определено имаме нужда от помощ! — извика Сера.

Лина, пресноводна русалка от река Дунав, бе скрила Сера, Нийла и Линг от Трахо и ездачите на смъртта, когато русалките плуваха към пещерата на йелите. Беше им спасила живота. Сега се спусна от стената на каньона със сомовете по петите. Сера видя, че жезълът й всъщност е стик за хокей — същият, с който ги беше заплашила, когато се бяха опитали да преминат през нейната територия в реката. Яркочервената й коса едва се виждаше под шлема от черупка на гигантски рак, а ризницата й бе от същите сплескани кутийки като на сомовете й.

— Много се радвам да те видя — каза Сера и прегърна бодливата русалка. — Благодаря ти, че дойде.

Лина направи гримаса и тупна силно Сера по гърба. Линг и Нийла също я прегърнаха. После Сера я запозна с Бека, Ава, Язид, Гарстиг и Рьок, които яздеха начело на войската.

— Трябва да тръгваме — каза Язид, когато всички бяха представени на Лина. — Не е много умно да стоим в каньона.

— Май точно сега няма да е зле да поизчакате — предупреди Лина.

— Защо? — попита Сера.

— Защото след мен плуваше друга група. Първо плуваха по същото течение като мен, но после свърнаха на запад. Като нищо ще изскочат оттам — каза Лина и посочи скалата отпред. — Аз скрих котетата в една падина и се върнах, за да видя какви ги вършат. Страховито изглеждаха. Бяха около хиляда. С двайсетина кита.

— Приятели ли са, или врагове? — разтревожи се Сера.

— Не мога да ти кажа — рече Лина. — Обаче им видях водачката. Изглежда така, сякаш би те хапнала за закуска.

— Продължавам да не улавям нищо. Трябва да е заради китовете — каза Ава, която се опитваше да използва вътрешното си зрение, за да види кой приближава. — Не виждам коя е тази водачка.

— Имам чувството, че аз знам коя е — мрачно каза Линг. — Лучия.