Дженифър Донъли
Морска магия (36)

Трийсет и пет

Скрила червената си коса под качулка, Бека доплува до вратата на старинния дворец. Огледа се внимателно, после вдигна тежкото желязно чукало и го пусна.

Ято миниатюрни аншоа се пръснаха, изплашени от звука. Сребристите им телца проблеснаха в мътната вода. Няколко риби-игли се спотаиха в гъсталак водорасли. Една сепия изчезна в облак мастило. Звукът ехтеше по течението. Бека изкриви лице, притеснена, че е издала присъствието си на враговете. Зачака, потупвайки нервно дъното с опашка, но никой не отвори.

— Тук трябва да е — каза си. Макар да беше доста след полунощ, светлините от човешкия град отгоре проникваха в тъмните води на Лагуната и бяха напълно достатъчни на Бека, за да види цялата пищна фасада на двореца. Отговаряше на описанието, което й бе дала Нийла.

Бял мрамор, високи, готически врати, релефно изображение на богинята Нерия и фриз от морски цветя, риби и раковини.

От двете страни на тежката двойна врата имаше изображения на каменни лица с празни очи и отворени усти. Нийла каза, че лицата проговорили, когато Хищниците завели нея и Сера до двореца. Сега мълчаха.

Да не беше дошла напразно?

Гласовете на приятелите й кънтяха в главата й. Всички се бяха опитали да я разубедят.

— Шансът за успех е прекалено малък — бе казала Нийла.

— Твърде е опасно — бе добавил Язид.

— Ами ако те хванат? — бе попитал Дезидерио.

И тогава бе заговорила Линг.

— Прави са, Бекс. Планът е доста отчаян, но нямаме друг избор.

Бека бе отплувала от Тъмноприливните плитчини с приятелите си и беше плувала дни наред, преди да попадне на гоблинско село. Там бе открила огледало в изоставената къща на някакво богато семейство и през него бе влязла във Вадус.

Там я бе забелязал Дрол Оладелго, но чак след като една витрина я беше упътила към огледало в Лагуната. Тя бе успяла да избяга на Оладелго и преди няколко минути беше изплувала от огледалото в една къща наблизо. За щастие, собственичката на огледалото не си беше в стаята и Бека успя да изплува през един отворен прозорец, преди някой да я открие.

Бека трябваше да успее да влезе в двореца. По теченията се носеха слухове, че Хищниците най-сетне се прегрупират. Някои били забелязани в Лагуната. За това можеше да има само една причина: водачът им се е завърнал във Венеция и сега те се събираха в дома му — щаб на организацията.

Марко бе казал на Бека, че е напуснал семейния дом, защото е било прекалено опасно да остане. Тя отчаяно се надяваше, че се е върнал. Но дори ако него го нямаше, тя може би щеше да успее да му предаде по някой Хищник съобщение с молба да дойде в Каргьорд. Черните перки имаха един-единствен шанс да спасят Сера и този шанс бе Марко.

Бека отново почука на вратата, но никой не отвори.

Тя отплува няколко маха назад и огледа горните етажи на двореца. По прозорците бяха заковани дъски. Всичко — резбата, корнизите, колоните, беше покрито с наноси. Цялата сграда изглеждаше изоставена за всеки случаен минувач, преплувал покрай нея.

Само че Бека Бързопер не беше случаен минувач. Тя бе умна, имаше остър поглед и почти веднага забеляза, че ключалката под огромната дръжка на вратата изглежда различно от всичко останало. Не беше покрита с наноси. Всъщност изглеждаше съвсем нова.

Докато Бека оглеждаше ключалката, я стресна някакво движение отляво. Тя рязко обърна глава. Ръката й посегна за кинжала.

Но там нямаше нищо. Нищо, освен колоните, резбите и едното безизразно каменно лице.

Бека се приближи до него и го огледа. Въобразяваше ли си, или видя как устните му помръднаха?

— Трябва да ме пуснете. Налага се да се видя с него — каза тя.

Каменното лице не каза нищо.

— Помръдна. Видях те — каза Бека. Високо. Само че лицето остана безмълвно.

— Трябва да говоря с Марко! — кресна тя. — Пусни. Ме. Да. Вляза!

И тогава всичко се случи изведнъж.

Една ръка запуши устата й. Друга се уви около кръста й. Тя се опита да извика, но не можа. Чу как се дърпа резето на вратата и тя се отвори. Нападателят й я блъсна да влезе толкова силно, че тя се запремята напред.

Вратата се затръшна зад нея. Резето се плъзна обратно.

Бека остана сама в мрака.