Дженифър Донъли
Морска магия (50)

Четирийсет и девет

— Бека, над теб! — извика Язид.

Тя вдигна рязко глава. Стреля. Стрелата прониза ездача на смъртта в гърдите. Той падна във водата с писъци.

Черните перки бяха изпълнили невъзможния си план. Бяха освободили заклинанията от перлите и, невидими, се бяха спуснали в двореца и в града. Преди ездачите на смъртта да осъзнаят какво става, Черните перки бяха взривили склада за муниции, с което лишиха враговете си от възможността да се въоръжат. Онези, които носеха оръжия, когато битката започна, нямаше как да презареждат. Много от фойеркумпелите наемници дезертираха.

Вътре в двореца обаче битката продължаваше. Ефектът на перлите се изтощаваше и жертвите и от двете страни се множаха.

Валерио, Порция и Лучия, пазени от дузина ездачи на смъртта, се бяха опитали да избягат в частните си покои. Оттам можеха да влязат в тунелите, които водеха под двореца, и да се измъкнат. Групата на Бека, от двайсетина бойци, им беше препречила изхода и ги беше приклещила в тройната зала.

Там ги беше намерил Махди.

— Човече! — бе викнал Язид, ухилен. В същия момент почти го бяха застреляли. Заедно, Черните перки бяха принудили Валерио, Порция и Лучия да отстъпят зад трона и ги държаха на разстояние от една близка врата.

Докато Черните перки обстрелваха групичката ездачи на смъртта, която пазеше другите трима, дойдоха подкрепления за ездачите — нахлуха през прозорците и принудиха Черните перки да се прикрият зад колони и статуи. Все още успяваха да удържат вратата, до която искаха да се доберат Валерио, Порция и Лучия, но с последни сили.

— Ако не получим подкрепление скоро, ще се измъкнат! — извика Бека.

— Къде са останалите Черни перки? — кресна Махди.

Преди Язид да успее да му отговори, се чу смразяващ кръвта рев и един огромен нокът изкърти цял ред прозорци.

— Какво, по… — започна Язид.

— Черноноктести! — извика Нийла. — Точно каквото направиха ездачите и миналия път! С тях успяха да завладеят двореца!

Пред ужасените погледи на Бека и останалите воини, един огромен женски дракон започна да гризе дупката, която бе отворил в стената, за да я разшири. После пъхна муцуна през нея и засъска от яд, когато видя, че цялата й глава няма да мине. Започна да блъска стената с опашка, докато част от нея се срути.

— Срещу това нещо нямаме шанс — каза Нийла. — Трябва да се изтеглим.

— Не можем! Лучия и родителите й ще избягат! — възрази Бека.

Преди някой да предложи начин това да се избегне, се чу друг звук: метален писък, който звучеше така, сякаш кораб с метален корпус се влачи по остри скали.

Звукът дойде от преддверието към тройната зала и бе последван от дрънчене и силно тропане.

Бека обърна глава в опит да види кой издава тези звуци. После отплува един мах назад, неспособна да повярва на очите си.

Под сводестата каменна арка на входа на тройната зала бе приклекнал огромен бронзов паяк. Черните му очи блестяха. Дългите зъби бяха оголени.

Върху съществото седеше русалка. Носеше арбалет. На хълбока й висеше меч. Медночервената й коса, подстригана късо, се стелеше по челото и скулите. Зелените й очи сияеха от гняв.

— Велики пясъци! Тя е жива! — извика Дезидерио.

— Слава на боговете! — каза Нийла и засия в яркосиньо.

— Да! — рече Язид и нададе победоносен вик.

Махди само поклати глава, неспособен да проговори.

— Давай, Сера! — извика Бека. — Върни си трона!