Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за вода и огън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sea Spell, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Начална корекция
sqnka (2019)
Корекция и форматиране
Epsilon (2020)

Издание:

Автор: Дженифър Донъли

Заглавие: Морска магия

Преводач: Ирина Денева — Слав

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: „Егмонт България“ ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Инвестпрес“ АД, София

Редактор: Ина Михайлова

Коректор: Таня Симеонова

ISBN: 978-954-27-1922-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8720

История

  1. — Добавяне

Двайсет и пет

Астрид Колфинсдотир изглеждаше различно.

Нямаше го коженото й палто. Нямаше ги плитките. Полите на прекрасната рокля от черна морска коприна, която й бе подарил Орфео, се вееха около нея като приливи, докато плуваше по дългия коридор.

Беше облякла роклята по-рано тази сутрин — неохотно, но нямаше избор. Прислужниците бяха изхвърлили нейните дрехи, докато тя бе спала, упоена от болкоуспокоителните.

Щом Астрид се облече, в стаята вплува прислужница. Тя накара Астрид да седне пред тоалетката и запърха около нея с гребен и четка, приглаждайки дългата й коса. Фризирането подразни Астрид, която мразеше да се конти. Когато прислужницата Бахар започна да сплита сребристорусите й коси на плитки, Астрид я помоли да спре.

— Не, не — настоя Бахар. — Господарят обича гостите му да изглеждат добре.

Без колебание, Астрид взе кинжала си от тоалетката и за ужас на прислужницата отряза косата си.

— Жалко за господаря — изхриптя тя. Гърлото още я болеше.

Бахар се отдръпна, притиснала ръка към гърдите си. После си събра нещата и бързо напусна стаята. Астрид се погледна в огледалото с усмивка. Новата прическа й хареса.

После се бе появила друга прислужница с поднос. Тази прислужница Астрид посрещна с радост. Беше изнемощяла от кръвозагубата. Малко мека, проста храна — нищо, което би могло да нарани чувствителното й гърло, възстанови енергията й и когато се появи прислужник със съобщението, че Орфео би искал тя да отиде при него в оранжерията, тя се почувства готова за дългото плуване из двореца.

Астрид не бе виждала Орфео откакто й даде гъстата, мътна отвара, която бе облекчила болката й. Колко време бе минало? Часове? Дни? Тя нямаше представа.

Защо иска да ме види точно сега? — запита се тя притеснено. Беше й помогнал, но тя все още не знаеше защо.

Прислужникът, който бе дошъл да я извика, спря пред двойка масивни врати. Отвори ги и Астрид влезе. Домът на сенките бе мрачен, празен и огромен, а оранжерията, разбра тя сега, бе зловещото му сърце.

Във висока камина в далечния край на помещението гореше буйният пламък на подводен огън. От двете страни на камината бяха наредени столове с високи облегалки, изработени от усуканите корени на мангрови дървета. По стените бяха закачени аплици, в които бълбукаше лава. В един ъгъл стоеше огледало с позлатена рамка.

Огромен купол от шлифован аметист покриваше оранжерията, пръскайки пурпурна светлина в помещението. Онова, от което дъхът на Астрид спря обаче, бяха раковините. По стените на стаята бяха наредени рафтове, от пода до долния край на купола, всеки сантиметър бе зает от раковини. От изумление Астрид дори забрави колко се беше ядосала на Бахар за опитите за разкрасяване.

— Трябва да са един милион — прошепна тя и бавно се завъртя в кръг.

Пред очите й се редяха всички видове раковини и черупки, които някога бе виждала, както и много, които виждаше за пръв път: рапани, раци-пустинници, наутилуси, турители, морски таралежи, кръгли охлюви, конусовидни охлюви, мурекси, тромпети. Някои бяха нови и лъскави, други — пропукани от старост. По рафтовете се гонеха дългокраки раци-паяци и почистваха наноса и боклука.

Когато Астрид се приближи, видя, че всяка раковина има етикет със заглавието на песен заклинание. Имаше прости заклинания за невидимост, за камуфлаж и за илюзия. Заклинания, с които се овладяват водата, вятърът и светлината. Имаше и заклинания — за тях Астрид само бе чувала, които позволяваха на заклинателя да създава дракони от пясък, чудовища от камъни и да съживява мъртвите.

— Това е острокон на магията — каза тя изумена. Гласът й вече не бе толкова хриплив.

— На морска магия, да — каза глас зад гърба й.

Астрид се обърна и се изправи пред Орфео. Той бе облечен в сако с висока яка и с обичайните си тъмни очила.

— Събрал си всички тези заклинания? — попита тя.

— Събрах ги, научих ги, овладях ги — отвърна той.

Очите на Астрид се разшириха. Нищо чудно, че бе толкова могъщ.

— Имам още една такава стая на земята. Нарича се библиотека. Там пазя всички заклинания, създадени от човеците.

Астрид повдигна вежда.

— Трудно ми е да приема терагогите за магьосници.

Орфео се усмихна.

— Аз също. Поне в днешно време. Но невинаги е било така.

Астрид бе забравила, че той самият някога е бил човек, преди да се превърне в каквото беше сега. Подозрителността й се събуди. Трябва да ме е излекувал с някаква цел, помисли си тя. — И каквато и да е тя, не ще да е благородна.

— Магията все още живее и на повърхността, но човеците слънцето, писъкът на сокола, премятането на кита… тези чудеса са навсякъде около тях, а те се взират в екрани и смятат, че те са магия. — Той поклати глава, отвратен. — Безполезни същества. Няма да ми липсват.

По гръбнака на Астрид пробяга тръпка. Думите му, злокобният тон и заплахата в главата му й напомниха защо е тук. Очите й потърсиха черната перла. Тя лежеше на гърдите му, закачена на тънка кожена връв.

Орфео забеляза погледа й. Той свали талисмана и й го подаде. Астрид го изгледа озадачено. Наистина ли й го даваше?

— Давай, Астрид — подкани я той. — Вземи я.