Дженифър Донъли
Морска магия (22)

Двайсет и едно

Серафина вирна брадичка с най-високомерното изражение, което успя да си придаде.

Наложи й се да призове цялата си сила, за да не се втурне към мъжа, когото обичаше, и да се хвърли в прегръдките му. Трябваше да се преструва, че го мрази. Ако проявеше дори намек за топлина към него, животът й щеше да се окаже в смъртна опасност. Чичо й без съмнение имаше шпионин в двора на Гулдемар и каквото и да се случеше сега, щеше да стигне до ушите му.

— Принцесо, вие сте жива! — престори се Махди на изненадан.

— Но не благодарение на теб — заяви тя. Погледът й бе леден, гласът — смразяващ. Зад маската обаче Сера се разтревожи. Махди изглеждаше отслабнал. Под очите му имаше сенки. Беше блед. Нещо не беше наред. Тя рискува да хвърли поглед на Язид. И той гледаше Махди и доколкото виждаше Сера, бе забелязал същото.

Стикстоф, от друга страна, не забеляза нищо. Беше твърде развълнуван от възможността да се пролее кръв.

— Не е ли чудесно! — радостно каза той и плесна с ръце. — Можем да решим проблема веднага. Серафина, ти, разбира се, ще представяш себе си. Негово кралско величество императорът на Матали е тук като представител на своето царство и на Миромара. И двамата имате мечове, нали така? Отлично! Първият, който отреже главата на другия, печели. Меертойфелите с радост ще съдействат на оцелелия.

Придворните гоблини запляскаха с ръце и размахаха юмруци. Нямаше нещо, което меертойфелите да обичат повече от насилието. Във водата се понесоха викове „Бой!“ „Бой!“ „Бой!“

Гулдемар гледаше, но не продумваше.

Сера първа наруши мълчанието.

— Не очаквах такава подлост от меертойфелите — заяви тя.

— Няма подлост — възрази Стикстоф. — Ти искаш да укрепиш съюза си с меертойфелите. Императорът иска да разруши същия този съюз и да скрепи нов за своята страна. Това е проблем за меертойфелите, който двубоят ще реши. Битките решават всички проблеми.

— Няма да се бия — каза Сера. Тя разкопча колана, който държеше ножницата с меча й, и го хвърли на пода. После, с най-царствения си глас, се обърна към присъстващите.

— При управлението на кралица Изабела, моята майка, в Миромара върховенство имаше законът, не мечът. Така ще бъде и когато аз се възкача на трона. Предателите, които управляват кралството сега — чичо ми Валерио, съпругата му Порция и дъщеря им Лучия… и тази фурнаджийска лопата — тя изплю думите към Махди, — ще бъдат изправени пред съда, когато си възвърна трона. Ако бъдат признати за виновни, ще ги екзекутира държавата, не аз.

Придворните нададоха недоволни възгласи. Гулдемар повдигна вежда, но продължи да мълчи. Сера имаше чувството, че претегля думите й.

Сера… войници…

Гласът бе пресеклив, но силен и прозвуча в главата й.

Сера се сепна, после се овладя с надеждата, че никой не е забелязал. Беше Махди. Трябва да е изпял конвока под носа си, помисли си тя. Заклинанието не ще да беше много силно, с всичкото желязо в тройната зала — тронът на Гулдемар, всичките оръжия, самите стени бяха железни.

Махди, повика го тя, ти ли си? Отговор не последва. Как така войски? Ездачи на смъртта ли има наблизо?

— Принцесо, какво говорите? — попита Махди с престорен ужас. — Аз не съм фурнаджийска лопата. И определено не желая да се бия с вас. Искам да ви заведа у дома.

Махди, какво има? — попита Сера притеснено.

Опасност… те хванат…

Сера се изсмя презрително.

— Ако братовчедка ми не е предателка, защо тогава завзе трона ми?

— Лучия благородно се съгласи да царува по молба на баща си, защото мислеше, че сте мъртва. Всички мислехме така, принцесо. Колко е хубаво, че се оказахте жива — рече Махди.

Нещо става с теб, Махди. Знам, че е така. Усещам го!

Нищо… ти, Дез, Яз… оттук…

— Това е лъжа — възрази Сера. — Чичо ми знае, че съм жива. Иска да убие мен и Черните ми перки.

— Точно така! — намеси се Стикстоф в опит да раздуха напрежението. — Нали именно затова търси Валерио нашата помощ? И войските ни? За да избие Серафина и нейните воини?

Махди внимателно подбра думите си.

— Валерио иска да победи Черните перки, вярно е, но само защото те заплашват сигурността на кралството — подчерта той. — Не знаеше, че Серафина е с тях. Никой от нас не знаеше.

— Поредната лъжа — заяви Серафина.

Придворните си зашепнаха. „Кога ще започне битката?“, „Някой да донесе на русалката нов меч“, „Някой да ги замери с нещо!“

— Принцесо, трябва да позволите на мен и войниците ми да ви заведем у дома — каза Махди. — Чичо ви, братовчедка ви… те ще примрат от радост, ако ви видят отново в Серулия.

Докато говореше, Махди небрежно пъхна ръка в джоба на куртката си.

— Да, ще примрат от радост — съгласи се Сера. — Защото така ще им е много по-лесно да ме убият.

Тя се помести лекичко вдясно, за да чува конвоката по-добре. Получи се.

Сера, тръгвай! Бягай оттук! — каза Махди. — Войниците ми имат заповед да те убият, щом те зърнат. Няма да го направят тук. Твърде много свидетели има. Но ще те подгонят.

Сера размени поглед с брат си. Едно бързо кимване от него й показа, че и той е чул Махди.

Все още в роля, Махди доплува до нея.

— Принцесо — каза той и се поклони. Взе ръката й в своите. — Надявам се, че ще си промените решението и ще ми позволите да ви придружа до Серулия.

Докато говореше, Сера усети как притисна нещо към дланта й. Тя сви пръсти около предмета и после си дръпна ръката.

— Ваше Величество — обърна се тя към Гулдемар, — ще си тръгвам. Ако пожелаете да помогнете на мен, вместо на враговете ми, ще получите благодарностите ми. Ако изберете да направите обратното, ще получите единствено съчувствието ми.

С тези думи тя се обърна и изплува от тройната зала на Гулдемар, последвана от Язид и Дезидерио. Когато вратите се затвориха зад тях, Сера разтвори пръсти, за да види какво имаше в ръката й.

Миниатюрна кесийка от морска коприна. Когато я отвори, тя видя вътре перли невидимки. Три.

Подаде една на Язид и друга на Дезидерио.

— Веднага щом излезем от двореца… — започна тя.

— И пълен напред към Карг — довърши Яз.

Сера поклати глава.

— Не. Оставаме тук. И намираме Махди.

— Какво? Сера, не можем да го направим. Нали го чу. Трябва да бягаме. Имаме проблеми — рече Дезидерио, оглеждайки се нервно.

— Знам, Дез — каза Сера. — Само че Махди има по-големи проблеми.