Дженифър Донъли
Морска магия (19)

Осемнайсет

— Ама си и ти dumbskalle^[1]! — викна гоблинката Скровлиг и удари игриво колегата си Рьок. — Знаех си, че няма да успееш.

Рьок, смръщил вежди от мисловно усилие, изръмжа от яд.

— Pokkers!^[2] — изруга той на родния си език, преди да премине на русалски. — И ти си dumbskalle, Скро. И ти не успя.

— Дайте аз да опитам — рече Грофт, друг женски гоблин, който взе топката мозайка от ръцете на Рьок.

Гоблините строяха рамки за палатките, с които щяха да отпътуват за Южното море. Линг бе минала покрай тях точно докато бяха в обедна почивка, с наведена глава, без да спира да мести сферите в талисмана на Сикоракс.

— Ей, Линг, това да не е топка мозайка? — беше викнала Скровлиг. — Дай да я видим!

Линг бе заплувала към гоблините и беше подала талисмана на Скровлиг.

— Целият лагер говори за нея — бе казала Грофт, докато гледаше как Скровлиг се мъчеше да я подреди. — Чух, че имало нещо вълшебно в центъра й. Стрела на справедливостта.

— Така смятат историците — каза Линг, доволна, че слуховете, които бе решила да пусне в пещерата щаб, са се разпространили. Докато Грофт въртеше и наместваше вътрешните сфери, Линг обясни какво прави Стрелата на справедливостта.

— Представяте ли си? — попита тя. — Устройство, което може да каже дали някой е невинен виновен? Не е ли яко?

— Адски яко — отвърна Скровлиг.

Линг продължи да говори за Стрелата и легендарните й сили. Планът й нямаше да подейства, освен ако за топката не знаеха всички в лагера. Сера я нямаше, беше отишла да се срещне с Гулдемар, за да го помоли за още войски. Линг се надяваше да намери шпионина преди Сера да се върне.

— Успях! — извика внезапно Грофт и се ухили. Усмивката обаче почти веднага се стопи. — Чакайте… не, не съм. — Тя пробва отново, кривейки лице, после вдигна глава. — Ей, сещам се! Дайте един чук и ще я разбием!

— Хм, по-добре не — рече Линг и бързо взе топката от ръцете й. — Но благодаря за помощта. Ако се сещате за някой, който го бива с мозайките, кажете му да дойде и…

Някой прекъсна Линг.

— Ей, момчета и момичета. Не сте ли на работа? Рамките за палатки няма сами да се направят.

Гоблините обърнаха глави в посоката, от която долетя резкият, недоволен глас. Линг също се обърна.

— Здрасти, Бека — каза тя, като се опита да не дава израз на раздразнението си от това, че я прекъснаха.

Бека държеше клипборд.

— Според разписанието ми рамките трябваше да са готови вчера.

— Трябваше да чакаме да пристигне една пратка с пирони — защити се Рьок. — Пристигнаха тази сутрин.

— Хубаво, но щом са пристигнали, не виждам причина да се размотавате — скара им се Бека.

Грофт скръсти ръце.

— Имаме обедна почивка, ако искаш да знаеш — каза тя предизвикателно. — Ако предпочитаме да помогнем на Линг да нареди мозайката, вместо да ядем, това си е наша работа.

— И моя работа е — настоя Бека. — Времето ни е скъпо, а аз отговарям за целия проект, който трябва да се изпълни навреме, така че…

Рьок я прекъсна.

— Виж, Бека… Доброволно реших да помогна с рамките. Скандали не ми трябват — каза той. После се отдалечи сърдито.

— Чакай… да не си тръгваш? Не може да си тръгнеш! — проплака Бека. Само че тримата гоблини направиха точно това.

— Чудесно. Просто чудесно — изсумтя Бека, докато ги гледаше как се отдалечават. — Гоблини! Толкова са недисциплинирани.

— Бъркаш, Бека — възрази Линг. — Те са дисциплинирани, но мразят някой да им нарежда. Важи за повечето хора, без значение дали са русалки, или гоблини. Щеше да го знаеш, ако беше отделила малко време да поговориш с тях вместо на тях.

— Линг, ти не разбираш. Наистина не разбираш — произнесе Бека с леден глас.

— Вярно е, не разбирам. Не разбирам теб. Променила си се, Бека — каза Линг, която както обикновено не цепеше басма никому. — Станала си свръхкритична. И обидчива. И някак потайна.

Бека премигна срещу Линг. Бузите й поруменяха. В очите й проблеснаха сълзи.

— Какво става? — попита Линг, доста по-меко. — Напоследък се държиш… сякаш не си ти. Нещо тревожи ли те? Искаш ли да поговорим?

Бека обърса очи с опакото на дланта си.

— Браво, Линг, сега пък ми изнасяш лекции за това как трябва да се държа аз…

— Ей, я по-леко. Задръж — каза Линг. — Никой не изнася лекции.

— По-добре погледни себе си — рече Бека. — Всички в лагера работят до пълно изтощение, за да се приготвим да тръгнем за Южното море, а ти си играеш с топка мозайка. Малко трудно се преглъща, при положение че имаме толкова много за вършене, сещаш ли се?

— Аз работя, Бека — натърти Линг. — Повярвай ми.

Бека изсумтя.

— Да бе. Успя ли да хванеш шпионина?

— Не, още не съм, но…

— Е, гледай да не се пресилиш, докато си играеш с играчката, нали? Ако решиш, че ти се иска да свършиш някаква истинска работа, потърси ме. Имам колкото искаш. Чао — каза Бека и с яден плясък на опашката отплува.

Линг направи гримаса.

— Ох. — Тя въздъхна. — Направо чудесно се справих…

Тя се загледа след приятелката си, която плуваше през лагера и накрая изчезна зад една скала.

Тя страда, помисли си Линг. — Иначе никога не би говорила така. Боли я. Чудя се защо.

И тогава сърцето й подскочи. Само преди няколко дни Линг бе казала на Сера, че шпионинът страда. И че е някой от близкото й обкръжение, от най-близкото.

— Не, не и Бека — прошепна Линг. — Не може да е Бека. Моля ви, богове, не.

Ако Бека бе предателят, това щеше да убие Сера. Щеше да убие всички тях.

Линг сведе очи към талисмана в ръката си, осъзнала, че сега той може да я доведе не просто до врага, а до една от приятелките й. За миг решимостта й изчезна, тя се парализира. Когато хванеха шпионина, той или тя щеше да бъде изправен пред военен съд. Ако бъдеше признат за виновен, щеше да бъде разстрелян.

Мога ли да го направя? — запита се Линг. — Мога ли да предам приятелката си, след като знам, че ще бъде екзекутирана?

Тя продължи да движи сферите в топката, сякаш те можеха да й дадат отговор, но те не го направиха.

Валерио знае, че нямаме магмена жила, достатъчно храна или войски. Ако не хвана шпионина скоро, той отново ще ни нападне и може би този път ще прати хиляда ездача на смъртта, вместо сто, мислеше си тя. — Трябва да продължа с опитите да открия кой е шпионинът, дори да се окаже, че е един или една от нас.

Към нея се приближаваше шумна групичка гоблини. Линг знаеше какво трябва да направи. С натежало сърце, тя вдигна глава към тях.

— Ехо! — извика и залепи на лицето си усмивка. — Някой от вас бива ли го с мозайките?