Дженифър Донъли
Морска магия (60)

Петдесет и девет

— Астрид! — извика Сера във възторг, че чува гласа й, но ужасена, че връзката ще прекъсне. — Тук сме! Всички! Виждаш ли ни?

Астрид допря пръст до устните си и каза нещо, но Сера и другите не я разбраха. После премигна и изчезна.

— Съсредоточете се, хора, съсредоточете се! — нареди Нийла.

Петте русалки се хванаха за ръце и съсредоточиха мислите си върху Астрид.

— … няма много време — каза Астрид. Сега се виждаше кристално ясно. — Слугите му може да ме чуят и да му кажат!

— Русалке, виж се само! — възкликна Нийла. — Направо не мога да те позная. Недостижим тоалет! Ами косата!

Астрид се огледа и се усмихна сухо.

— Така става, когато те облича превъплътен маг-убиец.

Носеше тясна черна рокля и прекрасна пищна огърлица от хиляди перли. Русата й коса бе къса и пригладена. Очите й бяха очертани с мастило на сепия, а по клепачите имаше сребристосиня пудра от смлени седефени черупки. По пръстите й блестяха пръстени от обсидиан и гранат.

— Къде си? — попита Бека.

— В Дома на сенките, имението на Орфео — отвърна Астрид.

— Добре ли си? — попита Линг.

— Добре съм. Слушайте, нямам много време, затова — тя хвърли предпазлив поглед през рамо — ще бъда кратка. Казвам само най-важното, и то бързо.

— Давай — каза Сера. — Слушаме те.

— Орфео е намерил рубинения пръстен. Аз ще го взема заедно с черната перла тази нощ. После вдигам опашка към Южното море. Ще се срещнем там.

— Астрид, как? Говорим за Орфео — каза Линг. — Той е способен на мощна магия. Може да те усети.

— И аз мога да правя магии. Орфео ме излекува. Много сме си близки. — Тя се усмихна лукаво и добави: — Поне той така си мисли.

— Радвам се да чуя, че можеш отново да пееш, Астрид, но го правиш откога, от няколко седмици? Орфео има четири хиляди години опит. Това е предимство за него — каза Сера, притеснена за приятелката си.

— Да, но аз си имам съучастница и тя също има предимство. Голямо. — Астрид се усмихна като развълнувано дете и каза — Сера, Таласа е! Тя е жива. Орфео я държи в плен, но тя е добре. Обучава ме!

Сера затаи дъх.

— Таласа е жива?

Сърцето й се изпълни с радост. Това беше чудо. Тя бе убедена, че канта магата на Миромара е убита от ездачите на смъртта. Но щастието й за миг бе пометено от гняв. Да, Таласа беше жива, но в жестоките ръце на Орфео.

— Кажи й, че ще я върна у дома, Астрид — каза тя с много страст. — Кажи й, че ще намеря начин.

Астрид кимна.

— Ще й кажа, Сера. Обещавам.

— Чакай, Астрид, как точно ще вземеш талисманите? — попита вечно практичната Бека.

— Орфео сваля черната перла за през нощта и я прибира в сейф в стаята си. Рубиненият пръстен също стои в него. Знам, защото ми го показа, когато Трахо го донесе.

— И защо ще го прави? — попита Линг.

— Защото ми има пълно доверие. Накарах го да си мисли, че съм за плана му да освободи Абадон и да нападне Отвъдното.

— Дооообре — скептично проточи Линг. — Обаче ще спре да ти вярва в момента, в който те хване да му крадеш талисманите.

— Да, но няма да ме хване! Това се опитвам да ви кажа! Таласа ме научи как да пея страхотно мощно заклинание сомнио. Ще го използвам върху Орфео, за да заспи дълбоко и после ще измисля как да разваля заклинанието върху сейфа.

Сера поклати глава.

— Не ми харесва този план. Прекалено е опасен.

— О, ами добре. Тогава просто ще бръкна в торбата си с планове и ще извадя някой друг — заяви Астрид и подбели очи.

Сера я изгледа.

— Сарказмът наистина ли ти помага в такива моменти?

— Знам, че е опасно — рече Астрид с по-спокоен тон. — Но нямам друг вариант. И няма да се откажа от плана си.

— Колко време ще ти отнеме да стигнеш до Южното море? — попита Бека. — Къде е Домът на сенките?

Астрид изсумтя.

— В Черно море. Къде другаде?

— Леле. Този тинеядец яко си пада по черното — изкоментира Нийла.

— Предполагам, че за около два месеца ще стигна в Южното море. Орфео ми каза къде точно е Карцерон.

— И къде е? — развълнува се Сера.

— На северния хребет на Мрачната планина, в равнината Уедел.

— Астрид, това е велико! Ще ни спести седмици търсене, ако не и месеци — каза Бека.

— Няма за какво да ми благодарите — каза Астрид. — Ще стигна много по-бързо, ако мина през огледалното царство, но не смея да рискувам. Ако Оладелго ме хване, ще ме предаде на Орфео, без да се замисли. Двамата са близки.

— Странно как душекрадците се надушват взаимно — отбеляза Линг.

— Два месеца не е много да стигнем дотам с цялата тази войска, но мисля, че ще се справим — каза Сера.

— Колко войници имаш? — попита Астрид.

— Сто хиляди — отвърна Сера.

Астрид подсвирна.

— Не знам колко е голяма армията на Орфео, ако я има изобщо — каза тя. — Но се обзалагам, че не са сто хиляди. — Тя отново погледна през рамо. — Някой идва. Трябва да бягам!

— Внимавай, Астрид! — каза Бека.

— Ще внимавам — обеща Астрид. После впери поглед в Сера. — Ще се справя. Имай ми доверие.

— Знам, че ще се справиш — отвърна Сера.

После Астрид изчезна.

— Уха — възкликна Нийла.

— По-близо сме от всякога до събирането на шестте талисмана и победата над Абадон — каза Сера.

— Или до заколението си — забеляза Линг.

— Ако седим тук и се притесняваме, няма да подготвим стохилядна войска за път — заяви Бека. — Ако обаче си легнем да се наспим, преди да станем по зазоряване и да се захванем за работа, може и да успеем.

— Вярно.

Петте русалки се надигнаха от местата си. Бека, Нийла и Линг имаха стаи в двореца и знаеха как да стигнат до тях. Сера извика Джиана да заведе Ава до нейната стая. Само че преди да си пожелаят лека нощ, петте останаха заедно още малко. Астрид бе открила къде е Карцерон. Учеше заклинания. Може би щеше да успее да вземе последните два талисмана. Всичко това беше хубаво. Петте приятелки усещаха, че имат ново предимство и се вълнуваха, но върху тях се бе спуснала и една нова тържественост.

— Оцелях в открити води, изградих армия, убедих Алития да не ме изяжда, победих чичо си… всичко това ми се струва като детска игра, в сравнение с онова, което ни очаква — каза Сера.

Ава кимна сериозно.

— Точно такова е. Чичо ти и Лучия бяха човешки същества с недостатъци и слабости, които можеш да използваш, за да ги победиш. Само че Орфео е безсмъртен. Абадон също.

— В сравнение с Антарктика, Северно море ще ни се види като Бахамите — рече Бека. — Няма да има много храна. Няма да оцелеят всички войници. Няма да се учудя, ако по целия път ни следват мършояди.

— При всички случаи трябва добре да подготвим армията — каза Линг. — Но първо трябва ние самите да се подготвим. Защото сега започва по-трудната част от работата ни.