Дженифър Донъли
Морска магия (24)

Двайсет и три

— Ползваме метален скрап от потънали кораби, за да укрепим каруците с припасите — обясни Бека на Сера и посочи купчина от парчета огъната стомана. — Гоблините го загряват, после го заковават по страните на каруците. Трудното е да загреем метала достатъчно, че да започне да се огъва. На заклинателите им е трудно да запалят достатъчно силен огън — каза тя.

Сера се намръщи.

— Още не сме намерили магмена жила, така ли? — попита тя.

Бека поклати глава.

— Не, но не съм се отказала. И няма да се откажа. Ела, строителната площадка е насам — каза Бека и с жест подкани Сера да плува след нея.

Двете русалки бяха в най-западната част на лагера, където се правеха каруците, които щяха да пренесат припасите на Черните перки по време на пътуването до Южното море. Двама едри гоблина вървяха малко след тях. Откакто Махди каза на Сера, Дез и Яз, че шпионинът на Порция е и убиец, Дез бе настоял Сера навсякъде да ходи с телохранители.

Сера бе доплувала до края на лагера, за да види как върви работата, но имаше и друга причина да е тук: трябваше да поговори насаме с Бека.

— Поскарахме се — бе казала тя.

Докато Сера слушаше обяснението на Линг, тревогата й се задълбочи. Бека от разказа на Линг, толкова обидчива и нападателна, изобщо не звучеше като нормалната Бека.

Сера бе забелязала напрежението между Бека и Линг в щаба и беше питала Линг какво става. Линг бе признала, че отношенията им са се обтегнали.

— Поскарахме се — бе казала тя.

Докато Сера слушаше обяснението на Линг, тревогата й се задълбочи. Бека от разказа на Линг, толкова обидчива и нападателна, изобщо не звучеше като нормалната Бека.

— Нещо не е наред. Изобщо не е наред — бе казала тя на Линг. Знам. Бека страда. Това ме плаши. И не само за нея — бе казала Линг. — Сера, ами ако… ако тя…

Не се наложи да довършва изречението. Сера я разбра.

— Няма начин, Линг. Не го вярвам. Не го вярваш или не искаш да го вярваш? — бе попитала Линг и я бе изгледала изпитателно.

— Не го вярвам. Не искам. Не мога. Никога — бе казала Сера. — Преди известно време бях загубила вяра в себе си. Това почти ме уби. Вие ме върнахте от ръба. Сега е мой ред да помогна на Бека. Защото, ако ние шестте загубим доверие една в друга, губим всичко. Не Бека е шпионинът. Знам, че не е тя. Но нещо не е както трябва. И аз ще разбера какво е.

Сера бе заплувала из лагера, за да открие Бека. Сега, когато я беше открила, търсеше подходящ момент, за да повдигне темата, която — тя не се съмняваше, щеше да е трудна.

Естествено, след като са готови каруците, ще трябва и да ги напълним с нещо — каза Бека с въздишка. — Още не ни достигат муниции, въпреки доставката от неките. Това ме притеснява, Сера.

Сера видя възможността, която чакаше. Веднага се възползва от нея.

— Бека, аз пък се притеснявам за теб.

Бека се засмя. Сякаш се бе стреснала и малко я беше срам.

— За мен? Защо? Аз съм си идеално.

— Не, не си. Не си на себе си. Нещо те тормози. Ще ми се да ми кажеш какво е.

— Сериозно, Сера, няма нищо за казване. Естествено, под напрежение съм, но кой не е? — Тя се усмихваше, докато говореше, но усмивката бе насилена, дори отчаяна. — Нали се готвим цялата съпротива да замине за Южното море. Има страшно много работа за вършене и…

Двете русалки плуваха. Почти бяха стигнали до строителната площадка. Сега Сера спря. Хвана приятелката си за ръка и я погледна в очите.

— Бека — нежно каза тя, — каквото и да се е случило, можеш да ми кажеш. Нали знаеш?

Бека се извърна. Изглеждаше отчаяна като животно, приклещено в ъгъла. Сера виждаше как се бори със себе си. Искаше да говори, но не можеше. Нещо й пречеше.

Накрая проговори, но думите не бяха онези, които Сера искаше да чуе.

— Ей! Ама че работа. Виждаш ли ги? Не мога да повярвам какви са ги свършили — каза тя и издърпа ръката си от тази на Сера. — Честно ти казвам, понякога имам чувството, че всичко трябва да свърша сама. — Тя се стрелна към строителната площадка.

Сера въздъхна разочаровано и я последва. Скоро видя, че гоблините, които би трябвало да строят каруци, не режеха дъски, не забиваха пирони и изобщо не вършеха нищо. Стояха в полукръг и се взираха в плитката дупка, която бяха изкопали в земята. В нея трябваше да се запали подводният огън, нужен за загряването на метала, но очевидно не беше достатъчно дълбока. Някои от гоблините бяха опрели ръце на хълбоците си. Други потъркваха брадички и се чешеха по главите. Докато Сера я настигне, Бека бе вдигнала лопата.

— Докато стоите така, каруците няма да се построят сами — скара им се тя.

Гоблин на име Стиг видя какво прави Бека и й каза нещо предупредително на родния си език. Сера не разбра всичко, но различи думите Недей! и Чакай!

Бека махна с ръка срещу него. Вдигна лопатата и се приготви да я забие в пясъка на морското дъно. Очите на гоблина се разшириха от страх. Той се хвърли към нея и изби лопатата от ръката й.

— Ти майтапиш ли се? — възкликна Бека. — Защо го направи? — Заплува отново към лопатата, но Стиг вдигна ръка. Разтърси глава.

Бека, вече истински ядосана, се приготви да започне да спори с гоблина, но Сера я спря.

— Чакай — каза тя. — Опитва се да обясни. Изслушай го.

Вече не гледаше Бека, а дупката.

Стиг пристъпи напред. Превключи на русалски и каза:

— Открихме магмена жила точно под повърхността.

Той се наведе и с друга лопата внимателно остърга петнайсетина сантиметра пясък и наноси, за да видят Сера и Бека съвсем ясно оранжевото сияние отдолу.

— Трябва да действаме много внимателно — обясни той. — Ако тя — той кимна към Бека — беше ударила жилата с лопатата, лавата щеше да избухне и никой от нас нямаше да оцелее.

Бека направи гримаса.

— Аз… аз не знаех. Не видях… — Думите й заглъхнаха. Тя сведе поглед към плавника си.

— Лошата новина е, че тук не може да се работи — продължи Стиг. — Добрата новина…

— Открили сте магмена жила! — възкликна Сера. — Браво на вас, на всичките!

— Имам бълбукник — каза Стиг. — Да видим какво си имаме тук.

— Какво е бълбукник? — попита Сера.

— Уред, с който се освобождава малко количество лава. Има различни категории разтопена скала. Glimrende е най-фината, но тя става само за осветление. Sterkur е за топене на метал — тя е най-мощната. Точно тя ни трябва.

Стиг извади торбичка от акулска кожа от джоба си. Вътре лежеше навита на спирала гъвкава тръбичка с дупки. В единия си край имаше стоманен пръстен със заострен връх, а в другия — вентил. Съвсем бавно, Стиг заби заострения край в жилата. После каза на всички да се отдръпнат и отвори вентила. След няколко секунди в маркуча на тръбичката се надигна лава и започна да изтича през дупките.

Стиг се наведе, за да я разгледа, и се усмихна.

— Стеркур — каза той доволно и вдигна глава към Сера. — Категория А-1.

— Да! — викна Сера и плесна ръка в неговата. — Знаеш ли какво значи това?

— Че можем да отлеем всички оръжия и муниции, които ни трябват — каза Стиг.

— И инструменти — добави Рьок.

— И можем да осветим целия лагер — включи се Мулмиг.

— И да сготвим враговете си — додаде Гарстиг.

Мулмиг протегна ръце над бълбукащата лава и се усмихна от удоволствие.

— Тооолкова време мина, откакто последно усетих топлината на магмен извор — каза тя. — Свети Купферникел, как ми липсваше само.

— На мен ми липсват чашите с хубава гъста räkä — рече Рьок с копнеж.

Сера знаеше, че räkä-та е напитка от ферментирала охлювна слуз. Гоблините много я обичаха.

— И snack — добави Мулмиг. — Какво ли не бих дала за малко snack в момента.

— Snack? — попита Сера. Не беше чувала тази дума досега.

— Мариновани очи на сепия — отвърна Мулмиг. — Тоооолкова са вкусни!

Гарстиг се ухили и извади малка торбичка от предния джоб на куртката си.

— Жена ми ги прати по една манта — каза той, отвори торбичката и я подаде на Мулмиг. — Вземи си.

Мулмиг се ококори, когато надзърна в торбичката.

— Snack! — възкликна тя. — Гарстиг, благодаря ти! — лапна едно око и го задъвка, примижала от удоволствие.

— Да поседнем малко около лавата, а? — предложи Стиг. — Трябва да измислим как най-успешно да канализираме лавата и по-добре да ни е топло, докато мислим.

— Чакайте малко… — каза Бека, когато гоблините се скупчиха около лавата.

О, не, помисли си Сера. — Сега ще им се скара и ще им каже да се връщат на работа.

Сърцето й замря. Като водач, Сера знаеше, че тези кратки моменти заздравяваха връзките между войниците. Можеше да им струват няколко минути, но вложеното време се възвръщаше десетократно, укрепвайки духа на войската. Бека сигурно мислеше, че са загуба на време.

Само че Бека я изненада.

— Преди да седнете, трябва да ви се извиня — каза тя.

Вдигнаха се вежди. Гоблините изглеждаха изумени. Сера също.

— Не ви повярвах, че ще си свършите работата, а трябваше. Открихме магмената жила, която толкова ни трябваше. И — каза тя смутено — ми попречихте да убия всички ни. Съжалявам. И ви благодаря.

Гоблините кимнаха в знак, че приемат извиненията и признанието. Сера се усмихна на Бека. Бека отвърна на усмивката, после се обърна и отплува. Сера заплува след нея.

— Ей — повика я тя, когато я настигна. — Ще седна при гоблините за минутка. Защо не дойдеш и ти?

— Съжалявам, не мога — рече Бека. — Имам страшно много работа.

— Ами, добре — каза Сера, разочарована. Беше толкова сигурна, че ще успее да убеди Бека да й се довери. — Доскоро.

— Да, доскоро — сбогува се Бека.

Само че тогава, тъкмо когато Сера се готвеше да заплува към гоблините, Бека протегна ръка и я докосна по рамото.

— Слушай, Сера… има още нещо, за което трябва да се извиня. За, хм, командарщината ми. Знам, че прекалявам. Ще се опитам да го раздавам по-кротко.

Сера реши да направи един последен опит.

— Бека, каквото и да става с теб, не е само командарщина. Кажи ми какво е. Моля те.

Бека се дръпна.

— Аз… не мога, Сера. Просто не мога — каза тя безпомощно. — А и ти не би искала да ти кажа, повярвай ми. Защото е лошо. Много лошо.

Студ смрази Сера. За момент се запита дали бе възможно Линг да е права. Възможно ли бе Бека да е шпионинът? Но после бързо изхвърли тази мисъл от главата си.

— Бека, сред нас има шпионин, нямаме достатъчно храна и наближава война — каза тя. — А и непобедимо чудовище. За малко да го забравя. Наистина ли проблемът ти е по-лош от всичко това?

Бека се поколеба. В очите й Сера видя как страхът се бори с доверието. Надяваше се от все сърце, че доверието ще спечели.

Бека стисна юмруци. Като в скороговорка каза:

— Влюбена съм в Марко. И той е влюбен в мен.

Сера премигна. Не беше сигурна дали е чула правилно.

— Това ли е големият проблем? — попита тя. — Марко от лазарета? Сладкият лекар? Как може това да те разстрои толкова? Той е чудесен!

Бека притисна длани към слепоочията си.

— Хм, не, Сера. Не този Марко.

— А… — рече Сера, объркана. — Не познавам друг Марко.

— Напротив, познаваш.

— Не, Бекс, не познавам. Е, и синът на дука се казва Марко, но… — засмя се Сера. Марко беше човек. От добрите. Беше спасил Бека от Уилиуоу. — Но, естествено, не е той — добави тя. — Защото ти не би… той не би… — тя млъкна. Усмивката й се стопи. — О, не. По драконите, Бека.

— Именно — нещастно каза Бека. — Пълен кошмар. Той е най-прекрасният човек, когото съм срещала. Добър е, мил, умен и всичко е нередно. Никой в моя свят няма да го приеме, а в неговия свят никой дори не би трябвало да знае, че съществувам.

— Чакай малко — каза Сера. — Не е нередно да обичаш добър, умен и мил човек само защото някой не го одобрява.

Бека повдигна вежда.

— Така ли? Тогава защо каза „О, не“?

— Защото не е лесно. Ако с Марко наистина имате сериозни чувства един към друг, чакат ви доста бурни води. — Сера я прегърна. — Но не е нужно да ги посрещаш сама. Аз и останалите ще ти помогнем. Ще ти помогнем да се справиш. За това са приятелите.

— Наистина ли? — попита Бека. Изразът на лицето й бе покъртително уязвим.

— Наистина — отвърна Сера. — Говори с тях. Ще видиш.

Бека кимна колебливо. Сера виждаше, че още се тревожи.

— Надявам се, че ще разберат, Сера. В сравнение с мен, всички имате нормални връзки.

Сера се засмя.

— Да, особено аз. Аз съм царицата на нормалните връзки. Мъжът, когото обичам, е на път да се ожени за друга. Двамата трябва да се преструваме, че се мразим. А бъдещата му съпруга се опитва да ме убие. Абсолютно нормално.

Бека избухна в смях. За пръв път, откакто бе пристигнала в лагера, бръчиците, издълбани по челото й от тревогата, изчезнаха.

— Ей, Серафина, Бека… искате ли малко snack? — викна Гарстиг. — Ако искате, побързайте, преди Мулмиг да ги е излапала всичките. — Той им махна да отидат при тях. Гоблините се разместиха, за да им направят място около лавата.

— Хайде — каза Сера — да отидем при тях. Започвам да развивам вкус за гоблинските лакомства.

Когато Сера и Бека седнаха, гоблините оживено обсъждаха планове за построяване на металургична пещ и топене на корабни корпуси. Торбата със snack се подаваше от ръка на ръка и Сера си взе едно око. Чу гласа на Вража в главата си и в сърцето. „Помогни на Бека да разбере, че най-силно грее споделеният огън“, бе казала речната вещица.

Докато гледаше как Бека с апетит хапва мариновано око, тя безмълвно благодари на Вража и после загледа как топлината на приятелството твори магията си.