Дженифър Донъли
Морска магия (52)

Петдесет и едно

Черните перки изплуваха от тройната зала и заплуваха по един дълъг коридор, вдигнали оръжия.

Зад първия ъгъл върху тях заваляха стрели. Едно копие одраска Сера по ръката. Кръвта й се завихри във водата. Тя избегна удар от друго копие, падна на пода и стреля в отговор, прицелена в една черна униформа.

— Назад! Пазете командира! — нареди един груб глас.

Сера го познаваше. Беше на Трахо.

— Назад, казах… ох!

Стрелата й попадна в целта. Силата на удара запрати Трахо назад, в една стена. Докато потъваше към дъното, а кръвта му шуртеше от раната, другарите му изчезнаха надолу по коридора. Черните перки се втурнаха след тях.

Сера се изправи от пода и се хвърли към Трахо, без да губи и миг, като първо се погрижи да запрати оръжието му надалеч с един удар на опашката си.

Стрелата стърчеше от гърдите на мъжа. От раната се лееше кръв, капеше и от устата му, но той въпреки това се опита да извади кинжала от колана си. Сера го изби от ръката му.

Очите на Трахо срещнаха нейните.

— Ти си убиец — каза той жестоко, с усилие. — Точно като чичо си. Сигурно се радваш да видиш как умирам.

Някога тези думи щяха да пронижат Сера в сърцето, но вече не.

— Не съм убиец. Аз съм войник — каза му тя. — И не се радвам. Дори на твоята смърт. Което значи, че нямам нищо общо с чичо си.

Трахо се хвърли към нея, но тя с лекота го избегна.

— Стига. Всичко свърши, Трахо — каза Сера.

Устните му се изкривиха в окървавена усмивка.

 

— Не е свършило, едва сега започва. Късмет… Ваша светлост — каза той подигравателно. — Ще ти трябва.

Той издаде един последен стон и гръдният му кош се отпусна. Беше мъртъв.

— Хайде — каза Сера и продължи надолу по коридора, подканвайки с жест останалите да я последват. Махди, Яз, Нийла, Дез, Линг и Бека заедно с още десетина бойци все още бяха с нея.

Когато свърнаха зад ъгъла към лоджията на кралицата, ги посрещна друга ужасна гледка: десетимата Черни перки, които бяха тръгнали напред след ездачите, лежаха мъртви.

Между тях лежеше и тялото на русалка.

Сера веднага я позна — Порция. На гърдите й бе разцъфнало кърваво цвете като алена морска роза. Тъмният му център бе дупка над сърцето.

Валерио седеше до нея, взел ръката й в своята. Черните перки нямаха много време да осмислят сцената, защото ездачите на смъртта, оцелели след схватката, започнаха да стрелят по тях.

Една стрела се заби в колоната до Сера и я засипа с мазилка.

— Прикрийте се! — викна тя и размаха ръце към останалите, които идваха зад нея.

Когато всички бяха в безопасност, тя се обърна към чичо си.

— Кажи им да спрат, Валерио. Всичко свърши. Предай се.

Друга стрела, прицелена в главата й, бе единственият му отговор.

Сера се обърна към Язид. Той беше великолепен стрелец.

— Яз…

— Веднага.

— Искам го жив.

— Добре.

— Безнадеждно е, Валерио. И го знаеш! — извика Сера. Искаше ездачите на смъртта да гледат нея. — Предайте се! Не е нужно да умират повече хора!

Докато говореше, Сера взе парче камък, паднало от тавана. Язид се наведе ниско напред и се показа иззад колоната, колкото да се прицели. Насочи харпуна, пое си дъх и го задържа.

Сера подхвърли камъка високо във водата. Ездачите на смъртта започнаха да стрелят по него и оставиха Валерио незащитен за секунда. На Язид и секундата му стигаше. Той натисна спусъка. Стрелата се заби в дясното рамо на Валерио. Той изкрещя, изпусна собственото си оръжие и се опита да издърпа стрелата с лявата си ръка, но тя се бе забила дълбоко.

Дезидерио, Линг и Бека започнаха да стрелят. След няколко секунди ездачите на смъртта бяха мъртви до един.

Валерио се предаде и вдигна ръце.

Дезидерио се стрелна към него, стиснал юмруци, с подивял поглед. Махди заплува с него и изведнъж спря и му препречи пътя.

— Дез, недей — каза той. — Не така. Всичко свърши. Той се предаде.

— Той уби родителите ми, Махди. Махни ми се от пътя.

— Не. Няма да го оставя да превърне и теб в убиец. Дръпни се, Дез. Сериозно говоря.

Дезидерио се завъртя и удари с опашка стената. После отново и отново. От перките му хвръкнаха капки кръв.

Нийла доплува до него.

— Спри, Дез — каза тя нежно. — Спри.

Подаде му ръце. Той ги стисна силно в опит да си възвърне самоконтрола.

Междувременно Махди си извади колана, изви ръцете на Валерио назад и му завърза китките. Стволът на стрелата потрепна. Валерио примижа от болка.

Сера също беше изплувала иззад колоната. Сега се носеше пред чичо си с отпуснат арбалет. Очите му срещнаха нейните. Тя познаваше тези очи толкова добре. Тъмносини като на майка й.

— Собствената ти сестра — каза му тя. — Тя беше добра и мила и те обичаше. Баща ми също. А ти ги уби. Превърна ме в сирак. Как можа?

Валерио се ококори. Престори се на изненадан.

— Сера, това ти ли си? Какво правиш с тези морски боклуци? Да не са те отвлекли?

Сера поклати глава с отвращение.

— Страхливец такъв. Дори нямаш смелост да си признаеш стореното.

За няколко секунди в нея се надигна кипяща вълна от ярост и скръб, както бе станало с Дезидерио. Подтикът се засилваше, заплашваше да я завладее напълно. Пръстът й се стегна около спусъка на арбалета, но тогава й се стори, че чува смях, нисък и бълбукащ. Смехът на Абадон. И тя осъзна, че ако направи онова, което замисля, сама ще да се превърне в чудовище.

Тя отново отпусна арбалета.

— Прекалено много хора страдаха твърде дълго заради беззаконието и насилието. Валерио ди Меровингия, арестувам те за убийство и държавна измяна. Делото ти ще се гледа от съдебни заседатели. Отведете го в подземието и го затворете в някоя килия — каза тя и направи знак на двама бойци да действат. — Има доста празни.

— Убийство? Измяна? — повтори Валерио, все още играещ ролята си. — Сера, какви ги говориш? Аз спасих Миромара от ондалинианските нашественици! Погрижих се кралството да има водач! Всички мислехме, че си умряла!

— Добър актьор си, чичо. Успя да подлъжеш майка ми. Но мен не можеш да подлъжеш — с горчивина каза Сера.

— Не може да вярваш, че не съм знаел, че си жива, нали? Аз съм ти чичо, в името на боговете. Не може да го вярваш.

— Чух те, Валерио — каза Сера с глас, разтреперан от ярост. — Бях в частните покои на кралицата след коронацията на Лучия, благодарение на една перла невидимка. Чух как двамата с Порция се поздравявахте с убийството на майка ми, с прогонването ми и с възкачването на общата ви дъщеря на трона. Знам за сделката, която си сключил с Орфео. Скоро и другите подводни царства ще научат.

Валерио отново запротестира, но Сера му обърна гръб и заговори на войниците си.

— Рьок, Мулмиг, намерете останалите командири. Кажете им, че битката за двореца е свършила и те трябва да дадат на враговете ни шанс да се предадат. Регелброт, Стиг — продължи тя, — пренесете труповете в тройната зала. Телата на Черните перки и миромарците лоялисти ще бъдат погребани с всички почести и с погребални песни за герои. Телата на Порция Волнеро и на всички други предатели ще бъдат погребани в общ гроб в Сивата пустош.

— Не! Не можеш да постъпиш така! Тя беше дукеса! — извика Валерио и се замята в оковите си.

Сера се завъртя. С пламнал поглед му каза:

— Тя беше убийца, Валерио. Продаде живота на кралицата си и тези на съгражданите си за богатство и власт. Хорок ще бъде призован за нея и за боклуците ездачи на смъртта…

— Не! — изкрещя Валерио.

— … с екзекуторна песен.

Екзекуторната песен бе погребалният ритуал, с който душата на престъпник се връщаше в морето. Това бе възможно най-страшният позор и в дългата история на Миромара само неколцина благородници бяха подложени на него — повечето членове на рода Волнеро.

Сера се наведе към чичо си, докато лицата им се изравниха.

— Бойците ми ще изпеят екзекуторна песен и за Лучия — каза тя. — Освен ако не ми кажеш къде е тя.

Валерио поклати глава.

— Ако аз я намеря, ще я арестувам. Ще бъде обвинена официално и съдена, точно като теб. Ако някой от войниците я намери обаче, е много възможно да загине. Черните перки дадоха много жертви днес. Няма да са в настроение да й опазват живота. Това ли искаш? Дъщеря ти да умре на пода както жена ти?

Валерио сведе глава.

— Тя е… плува към покоите на Порция — каза той с пресеклив глас. — Там… там има тайна врата, до камината. Води в тунелите. Моля те, Сера… моля те, не я убивай, умолявам те.

Сера отново се обърна към войниците.

— Трябва да хванем още един предател — най-опасния. Движете се с вдигнати оръжия и изострено внимание.

Начело на бойците си, Сера заплува към кралските покои.

Докато тя се отдалечаваше по коридора, Валерио вдигна поглед. И се усмихна.