Дженифър Донъли
Морска магия (71)

Седемдесет

— Плувай, Коко! Плувай! — извика Астрид, щом малката русалка хвана кутията.

Коко се превърна в неясно петно. Стрелна се напред като риба-меч над главите на гнилочниците.

На Сера й отне няколко секунди да осмисли случилото се.

— Ава, Астрид не ни е предала! — възкликна тя. — Само се е преструвала! И Коко!

Ава кимна. Цялата грееше. Пусна ръката на Сера.

— Знаех, че е на наша страна — каза тя. — Усещах го. Виждах я, виждах доброто в нея.

Шокиран, Орфео обърна празните си очи към Астрид.

— Какво направи? — попита той заплашително.

— Всичко свърши, Орфео — каза Астрид. — Не съм на твоя страна. Никога не съм била. Преструвах се, за да докарам теб и перлата ти тук, за да можем с приятелите ми да отворим Карцерон и да унищожим Абадон.

— Но ние сме една кръв, Астрид — каза Орфео, клатещ невярващо глава. — Твоята кръв е и моя. Твоята магия е и моя.

— Така е — съгласи се Астрид. — Но сърцето ми е само мое.

Докато говореше, тя извади меча си от ножницата.

— Глупачка такава! — кресна Орфео, почервенял от ярост. — Можеше да имаш власт, уважение, гордост — всичко, което някога си искала.

— Аз вече имам всичко — каза Астрид. — Имам обичта на приятелите си.

Орфео се обърна към Карцерон. Хвана решетката на портата и я разтърси.

— Абадон, говори господарят ти! Ела при мен сега!

Чу се още един писък, още по-близо до портата.

Астрид вдигна меча си. Мускулите на ръката й се издуха.

— Отстъпи от портата, Орфео — каза тя. — Искаш да унищожиш света? Първо ще трябва да унищожиш мен.

Сера застана до нея. После Бека. Ава. Линг. Нийла.

— Не, Орфео — каза Сера. — Ако искаш да унищожиш света, първо ще трябва да унищожиш всички нас.