Дженифър Донъли
Морска магия (34)

Трийсет и три

— Открихте ли някаква следа от нея? — извика неспокойно Бека с натежало от ужас сърце.

— Още нищо — провикна се в отговор Линг.

Двете русалки, заедно с Нийла, Дезидерио, Язид, Коко и акулата на Коко, Абелар, търсеха Сера из Тъмноприливните плитчини от три часа. Бяха пристигнали на коне преди изгрев, след като се разбра, че никой не може да намери Сера.

Нийла, заета с новата куртка на Сера, бе продължила да шие още няколко часа предишната нощ. Когато най-сетне се прибра в казармата да поспи, видя, че нарът на Сера е празен. Отиде да потърси Дез, като си мислеше, че сигурно и двамата още не са си легнали, но го откри в леглото му.

Двамата се бяха разтревожили и бяха вдигнали тревога. Новината за изчезването на Сера се разпространи бързо из целия лагер. Гоблинка на име Регелброт дотича в щаба почти веднага.

— Не можах да спя снощи — разказа тя — и излязох от казармата, за да се поразходя из лагера. Някой профуча покрай мен на бял морски кон. Видях опашка, значи не беше гоблин, но лицето не видях.

— Накъде отиваше? — попита Дез.

— Към Тъмноприливните плитчини — отвърна Регелброт. — Дали е била Серафина?

— Защо ще напуска лагера посред нощ? — попита Нийла. — Знае, че в открити води е опасно.

Точно тогава в щаба се появи един коняр, останал без дъх. Държеше бележката на Серафина. След няколко минути Дезидерио и останалите, плюс двайсетина въоръжени гоблина, препуснаха на коне към Тъмноприливните плитчини.

По пътя Линг бе спряла няколко морски създания, за да ги пита дали са видели Сера. Няколко пасажа скумрия и треска потвърдиха, че са зърнали русалка с къса медночервена коса да язди кон в посока от лагера навън. Когато групата пристигна в плитчините, две риби-игли казаха, че са видели русалка да язди към Плитчината на сепиите. Групата пое нататък и вече три часа претърсваха всяка пещера и гъсталак водорасли.

— Ей! Аби откри нещо! — извика Коко.

Всички се втурнаха към малката русалка. Тя тъкмо вдигаше нещо от пясъчното дъно — кинжал. Всички го познаха — беше на Сера. До него лежеше старата й куртка на Черна перка.

— Какво прави това тук? — попита Язид.

— Може би някой го е използвал, за да я проследи — предположи Линг.

Сърцето на Бека замря. Очите й обходиха дъното с надеждата да открие някаква друга улика, която да им подскаже кой е отвлякъл Сера и къде я е отвел. Погледът й привлече нещо близо до мястото, където бяха открили кинжала.

Тя се наведе и го вдигна.

— Раковина. Не е от тукашен охлюв — каза тя. Поднесе раковината към ухото си и се заслуша. Когато свали ръка, беше пребледняла.

Дезидерио взе раковината. Изпя заклинание амплио, за да могат всички да чуят съдържанието й.

— Това не е Махди — каза Линг, когато посланието свърши. — Само звучи като него. Той никога не би молил Сера да се срещне с него на такова място. Това е номер.

— Чудя се дали не е замесена Лучия — каза Нийла.

Дезидерио поклати глава.

— Няма начин. Тя е прекалено заета да се оглежда във всяко огледало, покрай което проплува. Валерио е виновен, сигурен съм. Той искаше Сера да умре. Явно е открил начин да го постигне, без да рискува живота на войниците си или да ядоса Гулдемар. И Сера се е хванала. Как е могла да постъпи толкова глупаво! — кресна Дез и плесна с опашка по една близка скала.

Нийла, грейнала в яркосиньо от притеснение, веднага защити Сера.

— Защото съобщението я е заблудило, че Махди е в опасност — обясни тя. — Затова е дошла тук. От любов. И онзи, който е пратил раковината, е знаел това. Защото тя е такава.

— Любовта е просто заредено оръжие. И то уби Сера — с горчивина каза Дез.

— Не говори така! — извика Нийла. — Не си го помисляй дори! Сера не е мъртва. Щяхме да усетим, ако беше мъртва — аз, Линг и Бека. Свързани сме в кръвен обет. Ако беше умряла, и част от нас щеше да умре!

Бека, която досега бе мълчала, най-сетне заговори. Беше премислила всичко случило се, беше го пресяла, за да открие значението му точно като предтечата си Пира, която бе блестящ стратег.

— Мисля, че Нийла е права — каза тя. — Сера не е мъртва.

— Откъде знаеш? Не знаеш! — изкрещя Дез. — Само даваш на всички ни напразни надежди!

— Спри, Дез. Веднага — нареди Линг. — Знам, че си разстроен. Сера ти е сестра. Всички сме разстроени, но не бива да губим самообладание. Трябва всички заедно да решим какво ще правим оттук нататък, ясно? — Тя изгледа всички поред. Те кимнаха. — Хубаво. Да изслушаме Бека.

— Ако го е направил Валерио — започна Бека, — трябва да е, защото Сера е по-ценна за него жива, отколкото мъртва.

— Не е вярно — възрази Дез. — Той иска тя да умре. Тя е заплаха за Лучия. Порция се готвеше да заповяда на София да я убие.

— Тогава къде е тялото? — попита Бека. — Защо го няма тук?

Дезидерио нямаше отговор на този въпрос.

— За какво му е на Валерио да поръчва на някого да убие Сера тук и после да занесе тялото в Серулия и да рискува да го хванат? — продължи Бека. — Винаги е казвал, че е сложил дъщеря си на трона само защото Сера е била убита при нашествието в Серулия. Ако миромарците открият, че това е лъжа, ще има протести, може би бунтове. Той не иска това.

— Добре, да кажем, че Валерио не е убил Сера — съгласи се Язид. — Защо я е отвлякъл?

— Защото нашата маневра за заблуда на противника се оказа твърде успешна — тъжно каза Бека. — Валерио вярва, че се готвим да нападнем Серулия. Иска да ни спре.

— Използва я за щит — каза Язид.

Бека кимна.

— Така мисля — каза тя. — На бас се хващам, че скоро ще се свърже с нас, за да ни каже, че Сера е при него и ще я убие, ако нападнем.

— Как ще си я върнем? — попита Нийла.

— Като нападнем Серулия — заяви Бека.

— Какво? — изуми се Нийла. — Нали току-що каза, че Валерио ще убие Сера, ако го направим!

— Само ако ни види. Ами ако нападнем изненадващо? — попита Бека.

— Бека, човече, ти, какво, да не си полудяла? — попита Язид. — Няма начин да нападнем Серулия изненадващо. Градът е на хълм, а ние ще трябва да водим хиляди войници. Съгледвачите на Валерио ще ни видят дни преди да стигнем и…

Бека го прекъсна.

— Ами ако съгледвачите не могат да ни видят? Поне докато не е станало прекалено късно. Веднъж се е случвало. При нашествието в Серулия.

Думите на Бека увиснаха във водата. Тя знаеше, че идеята й е смела и рискована и почти невъзможна за изпълнение. Какво щяха да помислят останалите? Приятелите се спогледаха. Очите на всички питаха същото: Ще успеем ли?

— Това е гениално, Бека — решително каза Линг. — Ще използваме тактиката на Валерио срещу него.

— Можем да го изненадаме така, както той изненада майка ми — като използваме терагогски кораби — рече Дез. В гласа му се усещаше ентусиазъм вместо гняв.

— Войските са готови да потеглят към Серулия — каза Линг с безрадостна усмивка. — Сера смяташе да им каже днес, че всичко е за заблуда на противника. Май вече не е.

— Чакай! Ами Махди? — попита Нийла. — Ако нападнем, докато той е там, може да пострада.

— Можем да му съобщим за плановете си — предложи Линг.

— Ще успеем ли да пратим куриер навреме? — попита Нийла.

— Няма нужда да пращаме куриер — рече Дез. — Ще нападнем в деня на сватбата му. За този ден бяхме организирали бягството му от Серулия. Планът беше той да организира голямо ергенско парти предишната нощ за всичките си приятели. Ще се престори, че е препил, и на сутринта ще каже, че му е много зле. Докато всички си мислят, че си отспива махмурлука, той ще освободи заклинанието от една перла невидимка и ще си врътне опашката. Ще нападнем по-късно през деня, докато целият дворец се готви за сватбата, и ще хванем цялата мръсна пасмина.

— Хора? Забравяте нещо много важно — каза Язид. — Рафе Тепрез, Орфео или както там се казва сега не е на наша страна. Нямаме достъп до гогски кораби.

Бека се бе умълчала, докато останалите спореха за атаката. Тя също спореше, само че със себе си. Сега погледна събратята си Черни перки и каза:

— Може и да имаме.