Дженифър Донъли
Морска магия (59)

Петдесет и осем

— Ава! — извика Сера. Заплува към приятелката си, взе я в прегръдките си и я завъртя във водата.

— Толкова се радвам, че си добре! Така се притеснявах! Къде беше през цялото това време?

— В блатата, после в клетка и накрая по задните течения.

— Клетка? — възмутено повтори Сера.

— Взех пръстена и после Трахо ме хвана. Взе ми го. Щеше да ме предаде на Валерио, но една приятелка ме спаси. Оттогава плуваме насам. Сера, мога ли да ти представя още една кралица? Манон Лавьо, блатната кралица на Мисисипи.

Сера се поклони на Манон, която върна жеста.

— Също така искам да ти представя Жан Лафит, Сали Уилкс и графиня Есме — каза Ава.

Призраците се поклониха. Очите на Сера се разшириха, когато ги видя.

Манон видя, че се страхува, и се засмя.

— Не се тревожи, cher. Не са призраци от потънали кораби. Знаят, че не бива да изсмукват живота от живите.

Сера се поотпусна.

— Благодаря ти, че спаси приятелката ми — каза тя и стисна ръката на Манон.

— Няма за какво. Честно казано, не ми коства и люспа от собствената ми опашка, както казваме в блатото. Ава е добра душа, а пък аз винаги с радост развалям плановете на побойниците. Трахо е от най-проклетите.

— Беше — каза Линг. — Сега е от най-мъртвите.

Манон поклати глава със съжаление.

— Жалко. Това ще разочарова момчетата ми. Смятаха да го направят на кайма.

Явно си е довела телохранители, помисли си Сера. — Трахо, изглежда, е успял и нея да ядоса.

— Ава, не каза ли, че Трахо е взел пръстена на Никс? — попита Бека.

Ава кимна тъжно.

— Бебе го взе от Оква Нахоло. Докато излизахме от блатото, Трахо ни хвана.

— Сигурно го е предал на Орфео — заключи Сера, покрусена, че Орфео вече разполага с два талисмана.

— Като каза Бебе, къде е малкото чудовище? — попита Нийла.

— Мъртъв е — тъжно каза Ава. — Ездачите на смъртта го убиха.

— О, Ава, не! — изплака Нийла. — Толкова съжалявам!

Докато Нийла, Линг и Бека успокояваха Ава, Сера се обърна към Манон и я попита дали иска нещо за ядене.

— Дете, това, което искам, е място да отморя старите си кокали. Дълъг е пътят от Мисисипи до Миромара. Дали нямаш някоя колибка, в която една блатна кралица да вдигне плавник за малко?

— Колибка не — усмихна се Сера. — Но съм сигурна, че ще намерим нещо удобно.

Тя повика прислужницата си.

— Джиана — каза, когато русалката дойде. — Моля те, заведи гостенката ни в Рапанения апартамент в западното крило. Поднесете вечеря. И моля те, донеси ни чай.

— Много благодаря — каза Манон и понечи да заплува след Джиана. Ава протегна ръка към нея, хвана я и я прегърна силно.

— Благодаря ти — каза тихо.

— Имаш да наваксваш с приятелките си. Ще се видим утре сутринта — каза Манон грубовато и потупа Ава по гърба.

Призраците забърбориха един през друг.

— Дворец, придворни, кралици — тържествено каза Есме. — Най-сетне съм сред свои!

Манон изсумтя.

— Ако ти си истинска графиня, Есме, то значи, че всичките мъниста, които гогите пръскат на Марди Гра^[1] са от скъпоценни камъни!

— Мислите ли, че в двореца има духове? — попита Аафит, който се оглеждаше боязливо.

— Моля те, не ми казвай, че си започнал да се боиш от духове — с раздразнение рече Манон.

— Манон, къде отидоха алигаторите? — попита Сали. — Бяха ей тук, а сега ги няма.

Напред по коридора се чу писък.

— Това трябва да са те — отбеляза Манон. — Сигурно са приклещили някой соленоводен нещастник, който не прави разлика между алигатор и саламандър. Антоан! Жерве! — кресна тя. — Я елате тук, момчета!

Очите на Сера се разшириха.

— Довела е алигатори? — прошепна тя. — Мислех, че говори за телохранители, когато каза „момчетата ми“.

Ава кимна.

— За тях говори. Алигаторите са телохранителите й. Не се тревожи. Държи ги под контрол. През повечето време.

Прислужницата на Сера се върна с чайник саргасов чай, купи със захаросани лепки, мариновани охлюви и осолени морски краставици. Петте русалки се пръснаха по меките, пълни с анемони дивани, пухкавите възглавници от морска коприна на пода и пищните кресла от гигантски миди.

Докато ядяха и пиеха, Ава разказа пътешествието си с повече подробности. Сера й каза за Махди. Нийла, Линг и Бека разказаха за битката за Серулия и какво бяха свършили, откакто си бяха върнали в града.

— Ами Астрид? Обаждала ли се е? — попита Ава, когато всички истории бяха разказани.

— Не — рече Сера. — Не сме я чували, откакто тръгна да търси Орфео. Нямам думи да ти кажа колко се тревожа за нея.

— Значи не знаем дали е взела черната перла — отбеляза Ава.

— И дали е добре — каза Линг, изразявайки най-дълбоките страхове и на петте.

— Какво ще правим? — попита Ава. Сера чу умолителната нотка в гласа й.

— Тръгваме към Южното море. Както планирахме — каза Сера. — Равновесието на силите е в наша полза.

— Какво имаш предвид? — попита Ава.

— Победата над Валерио не само ми върна кралството, но върна и Матали на Махди. Император Аран и императрица Сананда бяха затворени от Порция, но сега са на свобода и управляват, докато той се върне — обясни Сера.

— Това са родителите ми — намеси се Нийла. — Разказах им за Абадон преди няколко месеца, но тогава не ми повярваха. Сега ми вярват и пратиха войски, за да ни помогнат да го победим.

— И от Ондалина пратиха войска — добави Линг. — Старейшината на Кин също прати хора от благодарност към Сера за това, че попречи на Валерио да завладее царството му.

— Орфео се надяваше да разчита на армиите на Матали, Ондалина и Кин, благодарение на Валерио — обясни Сера. — Смяташе да ги използва, след като освободи Абадон, за да му помогнат да нападне подземния свят, но сега тези армии са наши.

— И талисманите са наши — додаде Нийла. — С изключение на два.

— Черната перла и…

— Рубиненият пръстен — отчаяно каза Ава.

Тежестта, която Сера бе усетила в гласа на Азва, отново се появи.

— Ава — каза Сера и взе ръката й, — не си на себе си. Какво има?

— Нищо, mina. Просто… Просто съм изморена, това е.

— Не — възрази Сера. — Има нещо друго.

От устните на Ава се отрони стон, после още един.

— Провалих ви. Всички вас. И себе си провалих. Не успях да взема пръстена — каза тя с пресеклив глас.

Другите четири русалки в миг скочиха от столовете си и възглавниците и се скупчиха около нея.

— Да си ни провалила ли? Ти луда ли си, русалке? — попита Нийла.

— Нали намери пръстена — рече Бека. — Трахо те е превъзхождал числено с двеста души срещу един!

— Ти успя да направиш невъзможното — каза Линг. — Оцеля след срещата с Оква Нахоло и с ездачите на смъртта!

— Но не и Бебе — тъжно каза Ава. — Липсва ми. Толкова го обичах. Имах го от дете. За всичко зависех от него. Сега как ще се оправя сама?

— Ние ще ти помогнем, Ава — каза Нийла с много жар и стисна ръката на Ава. — Ние ще бъдем твоите очи.

Бека я хвана за другата ръка.

— Ние ще се грижим за теб. Обичаме те, Ави, не го ли знаеш? Готови сме на всичко за теб.

Сера положи ръка нежно на рамото на Ава.

— Ще го измислим. Заедно.

Точно в този момент, когато се бяха обединили в желанието си да си помагат, чуха гласа. Глас в главите им.

— Русалки? Там ли сте? Чувате ли ме? Моля ви, кажете нещо! Аз съм, Астрид!