Дженифър Донъли
Морска магия (54)

Петдесет и три

— Нямам какво да кажа! — изсъска злобен глас.

Сера се завъртя. Зърна блясъка на острие. Една потънала в сенките фигура се метна към нея. Сера отскочи. Заплува заднешком към камината и успя най-сетне да види нападателя си.

— Лучия?

Безизразното лице, дългата черна коса… Лучия изглеждаше точно както бе изглеждала преди няколко минути. Единствената разлика беше в дрехите. Беше се преоблякла.

— Нямам какво да кажа — прошепна друг глас отдясно на Сера.

Сера рязко изви глава към гласа.

— Не е възможно!

Там имаше друга Лучия. Тя също плуваше към Сера и държеше кинжал в ръка.

— Привижда ми се — прошепна Сера. — Някой е направил илюзио.

Само че тогава Лучията отдясно се хвърли към нея с вдигнат нож и Сера разбра, че няма илюзио. Успя да избегне удара, но не достатъчно бързо. Кинжалът поряза ръката й.

Велика Нерия, ужаси се Сера. — Зловредници са!

Арбалетът на Сера лежеше на пода чак в другия край на стаята. Нямаше начин да стигне до него. Тя започна да се паникьосва, но се сети, че на хълбока си има меч — меча, който бе взела от стража в подземието.

Тя го издърпа от ножницата и когато Лучията от дясната й страна отново я нападна, тя го протегна напред.

Мечът прониза гърдите на създанието. Сера го издърпа и загледа с ужас как от раната шурна тиня вместо кръв.

Зловредникът отново заплува към нея.

— Нямам какво да кажа — долетя ръмжене отзад.

Сера се завъртя. Бяха станали три. Приближаваха се към нея, отново я изтласкваха към камината.

С боен вик Сера се хвърли към най-близкия зловредник с високо вдигнат меч. Острието отряза главата на създанието.

Тялото падна на пода, от шията течеше тиня. Сера се обърна към следващия и обезглави и него. Докато се справи с третия, се беше задъхала. Цялото й тяло трепереше.

Тя прокара трепереща ръка по челото си. Лучия беше направила тези три зловредника, плюс онзи, който Черните перки бяха отвели в подземието.

Кръвта на Сера замръзна във вените й, когато осъзна какво значи това: истинската Лучия бе все още на свобода.

Зад гърба й се чу изщракване, рязко, метално.

Сера бавно се обърна.

Лучия се носеше във водата на няколко метра пред нея, на входа на тунела. Държеше харпун.

Преди Сера да успее да изпищи, Лучия го вдигна.

И стреля.