Диана Петрова
Ана (93)

93.

— На какво играете? — попита на английски език Оскар, главният мениджър за Източна Европа.

— Аз ли? — стресна се Илия, който не играеше на нищо, освен може би в миналото на шах, когато се опознаваха с Ана. Но тогава бързо загуби интерес, защото тя го матираше много бързо. — На нищо.

— Хм.

— Всъщност на шах. Но отдавна не съм го правил.

— Това вече е нещо.

Главният мениджър за Източна Европа беше своенравен испанец с буйна коса и широка, но студена усмивка — от онези, които канеха на електрическия стол, все едно ти предлагат коледно намаление.

— Е-една партия? — предложи колебливо Илия.

— Не — засмя се снизходително Оскар. — Бог играе, Илия, и вижте какви неща само прави. Светът е сцена с лоши актьори. А на мен ми трябват добри.

— Бог прави каквото си иска, аз мога с-с-само да правя колкото мога — свъси се Илия, който смяташе, че посоката на разговора отдавна взема грешен завой.

Думите му бяха последвани от буйния смях на Оскар.

— Харесваш ми, Илия. Ще ти дам шанс.

Двамата мъже си подадоха ръце и Илия излезе. Оскар даде кратки инструкции на секретарката във фирмата — Илия започваше работа след около две седмици. Дотогава трябваше да прочете наръчници на техническа тема от около петстотин страници.