Диана Петрова
Ана (51)

51.

Докато се отдалечаваше на аерогарата, журналистът се стараеше приятелят му да не забележи, че се беше разчувствал. Спартак щеше да му липсва. Свикна да се върти край него. Пред живота на бившия клошар неговият бледнееше. Още от раждането си на Спартак му се случваха всевъзможни неща. Нямаше нужда да ги гони, да ги предизвиква или пожелава — те сякаш изпреварваха мислите му. Този човек не можеше да си поеме дъх, беше блъскан със стоманения си чук толкова много, че не беше останало свободно място по него за нови рани. И въпреки всичко, или може би именно благодарение на това, Спартак заслужаваше уважение в очите на Боян. А той, господин Калугеров, журналистът, с какво можеше да се похвали — скуката беше изгризала по-голямата част от времето му. Беше се наслушал и нагледал на чуждите истории — пишеше за тях, живееше между тях, а своя история нямаше. Искаше и той да получи своето случване, да го изживее, а след това може би да го напише. Не за да събира слава, а защото така беше свикнал. Нещата край него ставаха реалност едва когато ги омачкаше и поставеше в саморъчно направени фигурки върху белия лист. Само тогава можеше да ги счете за изживени.

Индия — страната, където нещата се случваха вътре — всъщност единственото място, където наистина можеха да се случат.