Диана Петрова
Ана (48)

48.

Илия подготвяше завръщането си у дома: купуваше подаръци за Ана с парите, които му беше дал Спартак, и редеше обяснения пред огледалото. След като излезе от пещерата, сякаш започваше живота си отначало. Искаше му се да излиза, да се весели с приятели и да целува любимата си жена. Нямаше търпение да се върне при нея, но реши да не й се обажда, преди да пристигне в София. Спартак щеше да му даде пари, за да довърши ремонта, а самият той планираше да го придружи обратно.

Няколкото сметки, които бившият просяк си беше открил в различни банки, сега се управляваха от адвокат, назначен да се грижи за доброто управление на средствата му. Това решение не беше взето от него, а от приятеля му, Боян Калугеров, който го посъветва да уреди нещата си по този начин. Вече бившият журналист му съдейства да намери подходящ човек в Мексико, макар да не можеше да се гордее с испанския си. Малко преди да замине, Боян Калугеров беше пуснал връзките си в българското посолство, откъдето му изпратиха координатите на свестен адвокат.

— Е, нека и моята работа бъде полезна някому — рече му той тогава. — Поне веднъж, преди да се откажа от нея.

Сега, когато Спартак изпращаше и Илия, той отново даде воля на словоохотливостта си.

— Не мога да се позная, та аз доскоро бях само клошар, на когото се присмиваха децата, а сега… виж ме.

— С-с-само така, приятелю.

— Решил съм… да построя корито на язовир Спартак — това ще направя с част от парите.

— Н-няма да е лесно — отвърна му Илия. — Фирма „Д-д-д-дид-д-дира“ едва ли ще се с-с-съгласи.

— Зависи колко пари им набутам в устата — ухили се Спартак.

— Н-н-не си струва. Т-т-т-така и не ми р-р-р-разказа как з-з-з-з-забогатя — Илия заекваше повече сега, понеже се притесняваше от интереса си.

— Може би друг път, приятелю…

— Може би друг път — повтори Илия.