Диана Петрова
Ана (35)

35.

Не стана ясно какви точно бяха причините Ана да реши двамата с Дани да останат на село още две седмици. Но докато помагаше на жените, тя се почувства спокойна от тази селска заетост. Каза си, че ако си дадеше време, може би щеше да успее да се помири със самата себе си. Решението й беше отчасти продиктувано от загриженост към Дани. След като го видя втренчен в току-що заколеното прасе, нещо в нея й подсказа, че трябва да останат.

Вечерта се прибраха в къщата на село и спаха като къпани. На следващия ден се събуди първа Ана. Направи си кафе и излезе на двора. Блясъкът по листата от изгряващото слънце и тишината, нарушавана от чуруликането на птиците, беше като мехлем за раните й. Можеше ли наистина слънцето да поражда целия този живот? Една миризливка я полази — Ана я бутна безучастно и отпи глътка кафе. Който не ражда, умира — така решаваше обикновено природата. Растенията и животните живееха, за да се възпроизвеждат. Храна и секс — най-могъщите двигатели на живота. Тя беше старец, макар едва да беше стигнала трийсет и няколко години, старец, който грижливо подготвяше смъртта си. Но дори по време на приготовленията си за нея, Ана не спираше да жадува живота. Тя искаше да роди дете, никога нямаше да престане да го иска.

Стана и влезе да приготви закуска за Дани.

— Мамо, може ли да ида при Мутия?

— При Мутия ли? Че защо? — изуми се Ана, когато Дани й зададе въпроса си, докато шумно мляскаше палачинки със сладко. Днес беше първият ден след пътуването им, в който той изяде закуската си с апетит.

— Ами… ами… да разгледам къщата му.

— Че той покани ли те?

— Да.

— Хм. Добре, днес по-късно ще те заведа.

— И ще ме оставиш да поседя на гости? — светна той в широка усмивка.

— Може би — рече уклончиво Ана, която още не разбираше внезапния интерес на Дани към селския коляч.

Дани се приближи и я целуна с намазнените си устни. Тази изненадващо избликнала любов засили съмненията на Ана, че нещо нередно се случваше между сина й и касапина. Не беше обичайно един ням коляч да се сприятелява с дете. Ана обгърна сина си, притвори очи, за да се наслади на подкупващата целувка, и промълви:

— Да. Ще те оставя у тях.