Диана Петрова
Ана (17)

17.

В петък беше училищен празник и учителките се канеха да заведат децата в зоопарка. Дани пристигна по-рано на училище и се заигра с няколко деца, докато чакаха останалите да се съберат. Дворът се изпълни с хлапета, които тичаха, щипеха се, викаха. Автобусите чакаха пред училището и децата започнаха да се качват в тях, като се изпреварваха, тъпчеха и вдигаха врява. Майското слънце топлеше земята, а във въздуха се носеше тежък задух като пред дъжд. Децата се наредиха пред входа на зоопарка и веднага щом учителките купиха билети, се втурнаха вътре.

Дани вървеше кротко, без да разговаря с никого. Когато минаха край клетката на дивата котка, той откъсна стрък трева, провря го през решетките и започна да гъделичка животното по муцуната. Котето лениво завъртя глава на една страна, но Дани продължи да навира стръка в лицето му. Тревичката попадна в окото на котето, то се извъртя и се хвърли срещу клетката толкова неочаквано, че стресна всички. Дани подскочи и изпищя като момиче. Целият клас се разсмя.

— Какво? И вас ви хвана шубето…

— Пищиш като момиче — заливаше се едно едро момче, от което всички се страхуваха.

— А ти си глупак! — сви устни Дани.

— Кой е глупак бе, копеле такова — изсъска момчето.

Дани се засили, блъсна го с все сила и момчето падна. Сега всички деца започнаха да ги навикват, като очакваха двамата да се сбият. Една от учителките се намеси и ги раздели. Сгълча ги и продължиха към следващите клетки. Когато влязоха в голямо миризливо помещение, всички запушиха нос. Носеше се воня от животински изпражнения, а въздухът беше спарен и тежък. Последна в помещението беше клетката на лъва. Дани беше изостанал от класа и се приближи до оградата, като се облегна на стената до нея. Лъвът лежеше лениво и помръдваше уши, за да изгони мухите, които се лепяха по тях. През това време учителките разговаряха развеселени и вдигаха по-голяма врява и от децата. Едрото момче погледна към тях, след това към Дани и се насочи към него.

— Падна ли ми… да видим къде ще избягаш — закани се то.

— Госпожо-о — кресна Дани, но момчето му запуши устата.

Дани се заогъва като хваната риба, успя да се отскубне някак и се провря през оградата. Момчето направи същото и тръгна към Дани, който се заоглежда трескаво. Не можеше да избяга. Изкрещя още веднъж, но учителките продължаваха да не го виждат. Погледна към лъва — той лежеше все така лениво. Едрото момче беше съвсем близо, когато Дани се метна върху решетките и започна да се катери нагоре. Хлапето ахна, излезе бързо през оградата и се втурна към учителките. Задърпа една за дрехата и й посочи Дани. Той тръгна да слиза, но тогава лъвът се изправи и впери поглед в него. Дани се разтрепери, като не смееше да помръдне от мястото си.

Настана паника. Учителките започнаха да викат към него, едната се затича да потърси помощ. Децата се разпищяха. Дани отпусна единия си крак, като се опита да стъпи по-долу, но лъвът го проследи. Момчето бързо върна крака си обратно. Цялото му тяло се тресеше от страх. Лъвът и Дани не спираха да се гледат в очите. Всички бяха утихнали в очакване. Чу се шум откъм входа на залата, пазачът се затича към тълпата, а учителката, пребледняла като платно, ситнеше след него. Лъвът се обърна към тях, очите му се присвиха. Изведнъж той се извъртя и скочи към момчето. Захвана лицето му с едната си лапа през решетките и изръмжа. Дани се строполи на земята.