Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

124.

За да ускори нещата по новите си планове, Спартак беше наел двама от най-добрите адвокати, които се занимаваха с дела по недвижимо имущество. Искаше да издири собственика на изоставения ров, който продължаваше да се пълни с вода както едно време. Собственикът беше изчезнал безследно, но имаше процедура, по която общината да си присвои обратно отдадената земя. След това можеха да я продадат на Спартак, който освен че щеше да плати солидна сума за нея, трябваше да обезщети и собствениците, и общината за доброто й дело.

Спартак беше изчислил, че това щеше да му коства почти цялото богатство, което беше натрупал от диаманта от Кристалната пещера. Но нямаше да се откаже. Да присвои мястото и да го превърне в парк с езеро беше обещание, което беше дал на сина си, още преди да знае, че му бе син. Не можеше да не спази дадената дума — сякаш ако го направеше, бащинството му щеше да изтече в канавката. Всъщност Спартак наистина се надяваше да бе така, но беше твърдо решен да стори безумието да закупи този никому ненужен имот в квартал Надежда 2 не толкова заради сина си. Спартак криеше истинските си мотиви от самия себе си. Този парк, който виждаше в мечтите си, щеше да бъде паметник на неговото прераждане. Доказателство, че човек можеше да живее два живота в един — може би не чак паралелно, както му се струваше в Кристалната пещера, но един след друг — със сигурност.

Паркът щеше да свърши всичко необходимо — да изпълни едно обещание към отдавна изоставено дете и да валидира двуживотието му.

Ето такива мисли се въртяха в главата му, когато му се обади Ана — развълнувана от сумата, която беше получила по сметката си. А може би и от още нещо. Спартак не разбираше много от жени, но му се струваше, че те вървяха заедно с парите. В съзнанието му Мая беше друга. Да, тя също беше жена, но не и като която и да било друга на света. Прекрасната Мая! Така му липсваше сега — да се разхожда с нея, да докосва косите й, да чертае пътищата на ръцете й. Не си спомняше откога не беше лягал до жена. Спартак сви юмруци. Помъчи се да скрие пътищата на съдбата си в юмрука — не искаше някой да ги разчита, нито той самият. Всичко можеше да се промени. Човек можеше да разчертае по друг начин дланите си… дори ако трябваше да използва нож или игли.