Диана Петрова
Ана (80)

80.

Влязоха в сумрачното антре и Боян разтръска ръцете си като куче, намокрено от дъжда. Спартак го следваше. Той се залови да събува обувките си, които веднага оставиха стъпки кал при входната врата.

Миришеше на вкусна индийска манджа. Първа ги посрещна Шри. Тя се поклони и застана встрани.

— Идваааам — провикна се Мая от кухнята. — Изпреварихте ни.

Тя дотърча със светнал поглед и разрошена коса, вързана с ластик.

— Заповядайте — рече тя и подаде ръката си на Спартак.

Спартак я пое и в този миг очите им се срещнаха. Мая го позна първа. Ръката й се разтрепери, а очите й мигновено се напълниха със сълзи. Спартак я гледаше, неспособен да продума.

— Мая — откърти той, без да пуска ръката й. — Мая.

Шри и Боян ги наблюдаваха в недоумение и не знаеха какво да направят. Трябваха няколко секунди, в които Боян да направи връзка с всички събития, разказани му от Спартак. Значи това беше онази Мая, в която приятелят му се беше влюбил преди повече от четвърт век в дома за изоставени деца. Прозрението го прониза в болезнен стомашен спазъм. Какво си беше въобразявал — че животът му започва отначало?! Всички прекрасни жени, разбира се, вече бяха запазили сърцето на някой мъж, който никога нямаше да ги забрави. Цялата история с установяването му в Индия беше замъглила предишния му остър журналистически разсъдък. Как можа сам да се направи на глупак? Какво щеше да последва? Боян мислеше трескаво, неспособен да скрои план за действие, мъчително разкъсван между желанието си да помогне на приятеля си и това да запази жената на сърцето си. „Искаше саможертва — ето ти я сега, дърт изкуфял дъртак“, премяташе той в главата си, докато Спартак и Мая, неспособни да помръднат, все още държаха ръцете си с погледи, впити един в друг.

— Нека влезем — рече Шри. — Първо ще хапнем, всичко останало може да почака.

Всички влязоха във всекидневната, Мая с очи, забити в земята, Спартак — неоткъсващ поглед от нея, Боян — следящ и двама им, и Шри, която, за всеобща изненада и противно на природата си, взе нещата в свои ръце.

— Надявам се, че сте пътували добре — рече тя. — Тук в Индия казваме, че най-прекият път до човека е околосветският. Боян ми е разказвал за Вас… вие сте изключителен човек — Шри кимна към Боян да преведе.

— Не, по-скоро съм човек с изключителен късмет — взе да се съвзема Спартак. — Случват ми се неща… разни неща…

— Нещата не се случват, вие ги случвате — отвърна Шри, след като изслуша превода.

Мая благодари на Шри наум хиляди пъти, че водеше разговор.

— Определено. Особено това, което току-що случих, бие класацията — подсмихна се иронично Спартак, който започваше да осъзнава, че Мая сега бе новото гадже на Боян. Журналистът не преведе думите му.

Но Шри не се предаваше лесно. Тя беше решила да отклони болезнената тема, която така или иначе щяха да разискват по-късно, когато всички може би щяха да мислят малко по-разумно.

— Сивананда казва, че въображението обгражда света. Може би има предвид и човека в този свят.

— Мая — обърна се отчаяно Спартак към нея. — Мая, търсех те цял живот…

— Ще дойдете у нас. Нека идем да ви покажа къщата — включи се Шри, която и без превод сякаш разчиташе думите на Спартак.

— Не — отвърна Боян и стана. — Ще дойда аз.

— Моля те, скъпи — вкопчи се Мая в него с невиждащи очи. — Не ме оставяй.

Боян хвана ръцете й и ги помръдна от себе си. След това стана и направи знак на Шри да тръгват. Тя се подчини и двамата излязоха.

Мая не направи опит да ги спре, но продължаваше да гледа след тях, обезумяла от ужас.

— Ти! Ти си виновен за всичко — изсъска тя, стиснала зъби във внезапно избликнала злоба срещу миналото. — Разруши живота ми тогава и не ти стигна. Сега идваш да направиш същото. Махай се! Не искам да те виждам!

— Но, Мая, Мая, моля те, любов моя, никога не можах да те забравя — мълвеше Спартак.

— Родих дете — изкрещя тя извън себе си, неспособна да понесе повече. — Родих твоето дете, нещастник такъв. И го зарязах.

Изражението на Спартак се смени за пореден път. Наклонената пързалка, по която се спускаше, изведнъж се беше обърнала нагоре, може би за да го изстреля във въздуха и той да падне от по-високо.

— Как…

— Махай се! Не искам да те виждам — отсече тя.

Спартак стана, обърна се и тръгна към вратата. Преди да излезе, все още застанал с гръб, попита:

— Къде е?

— Осиновен е — каза Мая, която сега се ненавиждаше заради смесицата от омраза и страх към тази отломка от миналото си, която искаше да прогони точно толкова, колкото искаше да задържи. — Не бива да разрушаваме и неговия живот…

Мая се надигна като актриса на сцена в театър, вперила поглед нейде между вратата и стената.

— Момче или момиче?

— Момче е. Има си родители…

Спартак се обърна светкавично. Направи няколко крачки и сграбчи Мая за раменете:

— Нека се съберем тримата. Имам пари, много пари — ще си го вземем, ще живеем заедно, където пожелаем — Мексико, Канада, Москва — очите му засвяткаха налудничаво.

— Пусни ме! — изстена от болка Мая.

Спартак се подчини, отпусна ръце, обърна се и тръгна да излиза. С всяка стъпка, която правеше към външната врата, той се смаляваше, докато накрая излезе и се загуби.

— Не се връщай повече! — изкрещя подире му Мая, след това падна на фотьойла и се разтресе в ридания.