Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

103.

Боян не беше стъпвал при Мая цели три дни. Няколко пъти вдига телефона да й се обади, но не го направи. Посещаваше редовно дома на Шри, която не го разпитваше много. Там, край децата и домашните й ястия, времето минаваше по-леко. Шри не даваше вид на човек, който разбира какво се случва в душата му, но повече от всеки негов познайник тя знаеше. Не защото беше преживяла нещо подобно, не и защото по някакъв начин беше свързана с тази история, знаеше го интуитивно, сякаш винаги го бе знаела. Затова реши да го увлече в домашните си задължения. Поръчваше му да вземе някоя труднопроизносима или трудно откриваема билка в затънтен пазар из кварталите. Или да й помогне с децата. Боян с радост поемаше приятелски подадената ръка.

На третия ден от срещата той реши да се обади на Мая. Не знаеше какво се беше случило със Спартак. Никой не знаеше. Можеше двамата да бяха заминали обратно за България, където да търсят изоставеното си дете. Може би Мая не беше добре… Може би Спартак се бе самоубил…

Мая отговори с отпаднал глас на телефона:

— Да.

— Мая, миличка, как си?

— Зле — отговори Мая, като гласът й затрепери.

— Искаш ли да дойда?

— Да — почти се разплака тя.

— До час съм при теб.

Когато влезе в хола, там беше сумрачно и задушно. Мая се беше излегнала на дивана и пушеше.

— Не знаех, че пушиш.

Тя повдигна рамене. Боян отвори балконската врата и дръпна пердетата. Мая присви очи срещу светлината. Беше четири следобед. Боян изтича до магазина за храна, а после я разопакова в кухнята. Изчисти пепелниците и свари кафе. Поднесе всичко на холната маса и седна на табуретката срещу нея. Мая повдигна очи към него. Сенките под очите я състаряваха.

— Оставам с теб — промълви тихо тя.

Слънчевият многопът. Боян никога не беше си го представял. Не беше заставал в средата му. Не беше тръгвал по някой от пътищата му, а може би винаги беше вървял, без да го знаеше.

Но сега, в този миг, върху цялото му същество се изсипа ослепителната светлина на слънцето. С тялото си и ума си той за първи път усети как милиардите възможни пътища винаги бяха отворени към него. Той стоеше в средата на тази светлина и можеше да поеме по който път желаеше. Слънчевият многопът в него, слънчевият многопът, върху който беше стъпил. Слънчевият многопът.

— Притеснявам се, че Спартак ще се върне да търси Дани. Трябва да предупредя Ана. Ти не знаеш… нищо не знаеш за мен. Ще ме вземеш ли отново такава?

— Не се шегувай със сърцето ми. То бие само за теб — преди година Боян би се изсмял на някого, който произнасяше тия думи, но сега бе по-сериозен от всякога.

— Ана е осиновителката на моето дете. Срещнах я случайно в парка. Запознах се и с детето си — Ана отвори уста в крива усмивка. — Покрай кучето им.

— Имаш ли й телефона?

— Да. Но не в това е въпросът. Тя не знае, че аз съм истинската майка на Даниел. Нито детето ми узна. Представи си как й се обаждам, за да я предупредя, че Спартак може да ги открие. Истински латино сериал.

— Глупости. Такива неща се случват под път и над път. Просто не си работила във вестник.

— О! Спести ми това! — Мая запали още една цигара и хвърли запалката на масата. — Случва се с мен. Това стига.

— Добре… трябва ли да бързаме?

— Да. Ти не го познаваш.

— Да й се обадим.

— Не е толкова лесно.

— Никой не казва, че е лесно. Но трябва да се стегнеш. Заради детето си.

— А как бих искала да си го взема аз… Но е късно вече. Не мога да го причиня на онази жена. Не мога да го причиня на детето си — ПРЕДИ ВСИЧКО.

Боян я прегърна и разцелува. За първи път изпитваше страх за любим човек. Беше готов да направи всичко за нея — всичко, каквото пожелаеше тя.

— Имам едни пари… Можем още сега да си купим билет за България и да се върнем.

— А работата ти?

Боян се усмихна и махна с ръка.

— Обичам те.

— Обичам те.