Диана Петрова
Ана (29)

29.

Телевизорът в автобуса продължаваше да бучи, но Ана вече не го чуваше. Всъщност дори беше благодарна на тази междуградска автобусна мода, която мениджърите на туристически агенции масово упражняваха. Ана беше убедена, че по-малко от десет процента от пътуващите гледаха филма, но предположенията й бяха далеч от истината. От петнайсетината пътници имаше двама-трима, които не го правеха. Тя отдавна беше потънала в зеленината отвън и с частица от себе си, която беше оставила нащрек заради Дани, констатираше, че той кротува и тя може спокойно да се отнесе в своите светове. Спомни си мигове от детските си години — на село при баба й, с която споделяха общата страст да посещават редовно гробищата. Родителите й продължаваха да я оставят на село дори когато вече отдавна не го желаеше. Всъщност не си спомняше някога да го бе искала. Може би отдавна, преди онзи праг, след който човек официално прекрачва от света на бебетата в този на децата. Затвори очи и се остави да потъне в хилядите пластове под себе си.

Беше тъмно. Зениците й бяха привикнали и тя можеше да вижда предметите в стаята. Вагиналните й сосове набъбваха като капки от стиснат лимон, който ей сега щеше да запръска. Не искаше да остане дете. Петнайсет години девственост вулканизираха тялото и духа й.

Планът беше следният. Трябваше да изчака баба си и дядо си да заспят, да отвори прозореца към ограденото място с патките, да остави стол на леглото си, за да може да се изкачи на връщане… Вече чуваше отмереното хъркане на дядо си… Патките можеха да я осъскат и изпохапят, а после да се наложи да дава обяснения. Тялото й потръпна конвулсивно при мисълта за нащърбените им езици.

Скок и бързо преминаване през нащърбеното. Бели гуменки и бели пера. Трескаво тичане между редовете с царевицата. Лай на куче, учестено дишане. Сърцето й кънтеше водопадно.

Кръчмата гъмжеше от селяни. Влезе запъхтяна и го фиксира. Стоеше гелосан в ъгъла. Приближи се до масата му под погледите на съседните маси:

— Колко?

— 200 лева.

— Много е — кратка пауза. — Добре… котето е мое до 5 сутринта.

— Дадено — чу собствения си глас.

Пръстта се забиваше като хиляди игли по босите й пети. Беше захвърлила чехлите си до един кол в лозята край селото. Той я бутна да падне на колене, обърна я с гръб към члена си, прицели се внимателно, хвана косата й на опашка, опъна я силно назад и се зае с ръгането. Проба 1, 2, 3… Проба 1, 2, 3. Ципата й се съпротивляваше. От устата й се стичаше слюнка, а тя не правеше опит да я спре. Циците и бедрата й вибрираха като престояло нишесте.

— Мамицата ти ще разклатя, кучко недна — ядоса се той.

Ръката му заопипва пръстта. Грабна камък с големината на детски юмрук и го завря във вагината й. Тя изрева като ранено животно.

— Спри, моля те, спри — захълца. — Ще ти върна парите.

Сухо търкане и хиляди счупени вази. Огромно платнище насред булеварда. Вятърът го клатеше ритмично. Прас, прас, прас — членът му беше проправил пътя. Миг и соковете тръгваха. Тялото му усили скоростта, той стъпи с едното си ходило върху пръстта и заблъска с чалгаджийска мощ. Клетките й се отвориха и заструи белота. Насладата я водеше толкова нагоре, че само миг я делеше от великото падане. Безсилието я сполетя неочаквано. Никога не бе предполагала, че няма да се противопостави — на мъж и още по-малко на себе си. Не можеше да направи и едно движение, без той да й го продиктува, досущ като при новия й любовник, ужаси се при мисълта за това сега. Не можеше да направи и едно отдръпване, без матката й да съжали за прекратеното оплождане. Панира се и се опита да се обърне. Усети как ръбестият му юмрук изкънтя върху главата й. После от другите редове на лозето се преплетоха крака. Ритмично плющене на платнището.

Ебачите работеха на смени. Изпразваха се бързо и се сменяха безшумно. Слънцето обагри хоризонта в червено. Захладня, подухна, а соковете омазниха гениталиите и бедрата й. Скоро щяха да се уморят.

Плясък по челото й. През учестеното си мигане видя огромен член, който я цапардосваше през лицето.

— Отваряй устата, кучко — чу като ехо от коридор.

Изпълни заповедта. Членът нахлу в гърлото й, блъсна се няколко пъти в сливиците й, разбута ги настрани, за да отвори по-голям проход.

— Отваряй ти казвам, или ще факаш ножа. И после по-кротко: — Не се шегувам, коте.

Храната в стомаха й се надигна и срещна оголената глава на члена. За няколко секунди напиращата стомашна каша се бореше с него, но безполезно, той не й даваше да излезе. Дробовете й се свиха в спазъм. Задушаваше се. Пот изби зад ушите й, очите й се изцъклиха… Някой разкъсваше задника й отзад. Набутваше лайната й навътре. Нямаше да издържи дълго. Членовете забелязаха това и отпуснаха хватката. Тя извърна глава и повърна. Ритмичното бутане в червото й продължаваше. Един от мъжете я хвана за лепкавата коса, вдигна главата й нагоре. Кулминацията беше близо и спермата му нахлу директно в хранопровода. По бузите й се разля руменина. Матката й контрактира в моментално съжаление за загубения материал. Невроните по езика й жадуваха да опитат вкуса. Първата погълната сперма.

Последва втора и трета. После четвърта, пета и шеста. Членовете се сменяха бързо. Вкусът на спермата също. Някой се изпразни върху очите й. Миглите й се слепнаха и тя ги затвори. Белота. Всяка дупка беше запълнена със стържеща механика.

Настървено лаене на куче. Тихо дишане. Разкрачено клатене между редовете с царевицата. Бяла утринна светлина. Кални гуменки, напръскани с ивици сперма. Мирис на дефлорирана кръв и урина. Тромаво качване върху стола.

— С-с-с — патиците проточваха шиите си. Тихо хъркане от съседната стая.

Трескаво влизане в ритъм. Платнището заплющя отново. Бързо и ловко влизане в банята. Душ. Повдигна глава нагоре и отвори широко уста. Напълни я с вода и изплю. Спермата се проточи в дълга лига. Плю дълго, напълни устата си с паста за зъби, плю пак. В носоглътката, или по-скоро в носа, беше останал джоб с примес от всички сперми, които погълна. Беше като китайско с ориз, само че безсолно и леко мазнеещо. Едва забележим привкус на горчица, поръсено с 3–4 капки урина. Можеше да й се пригади, но нямаше място за лиготии. Реши, че ще си пришие и този джоб. „Нещо като първото слагане на сутиен“, помисли си тогава.

Водата се разхлади. Хвана душа и го мушна между краката си. Настрои струята към вагината си. Обля стените на разраненото влагалище. Стисна перинеума в опит да задържи нещо, което искаше да изпадне. То се прибра. Тя огледа драскотините по тялото си. Усмихна се. Водата ставаше все по-студена. Изведнъж… блъсък от небесна синева. Стресна се. Побърза да го улови. Насочи главата на душа напред, после назад. Идваше отпред — забърза към клитора. Усили струята докрай. Стомахът й се сви конвулсивно, загря се в кълбо и почна да стреля наслада към петите и мозъка. Чертите по лицето й се белосаха и огладиха. Болезнена въздишка се отчупи някъде от дълбокото. След малко тя хвърли слушалката на душа върху крана. Метна бялата хавлия от закачалката и излезе. Прибра се на пръсти в стаята си.

Ритна спермените гуменки под леглото. Шмугна се в белите чаршафи. Бялата й ръка се пъхна под бялата й възглавница. Напипа парите и мисълта й потъна в белота. Белота, белота — петнайсетгодишна жена, опръскана с белота…

Неочакван шум я стресна. Ана отвори очи и се огледа. Дани беше отметнал глава настрани, а ръцете му бяха поставени на коленете му пред тялото — така сякаш се стараеше да стои възможно по-далеч от нея. Устата му беше полуотворена. Спеше дълбоко. От екрана се изсипваха гърмежи на двама каубои.

Ана почувства отново белотата и студа, който лъхаше от нея. Дани наистина нямаше да я заобича никога така, както се обича майка. Очите й се наводниха. Вече никой не можеше да я отклони от пътя, по който беше започнала да слиза.