Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

52.

Бяха уловили към десет жаби — предостатъчно за едно прилично угощение за двама. Мутия се зае да отделя бутчетата с ножа си и поръча на Дани да събере съчки за огън. Беше към три следобед, когато стъкнаха огъня и започнаха да въртят жабешките бутчета върху него.

Докато Дани се шляеше из гората и събираше пръчки, той видя широколистно дърво, върху което някой беше издялал човешки очи. Разбира се, това съвсем не беше така, просто кората на дървото растеше по такъв начин, че образуваше форми, подобни на очи. Дани я поглади и прилепи болното си око до нея. След това се просна на земята и се загледа в нея. Всяка тревичка си имаше разклонение и ако се беше навела наляво, то също се навеждаше натам. Дани се вгледа по-добре. Запя птичка и момчето се сети за майка си, разлая се куче — и той й се ядоса. Майката и детето гледаха в една посока като тревите. Ако навсякъде в гората бе така, някой ден той наистина щеше да открие своята майка. Дали очите й бяха сини като неговите и дали косите й — същите? Повея вятър. Дани примижа и си представи тази загадъчна жена с развети коси, които докосваха лицето му. След злополуката беше започнал да вижда нещата другояче — забелязваше разни неща, неща, които децата на неговата възраст подминаваха. Сега, когато беше с едно око, той виждаше повече, отколкото с две.

Някой го подритна по хълбока. Дани се стресна и скочи. Над него стоеше Мутия с кучето в ръце, сякаш му казваше: „Значи така събираш съчки, а?“.

Той остави кучето настрани, побутна го отново и двамата се сборичкаха върху тревите. Кучето скочи върху тях и тримата се въртяха така известно време. Разчорлени и ухилени, те събраха съчки набързо и се върнаха при мястото, където щяха да стъкват огън. Мутия се бори около половин час да запали съчките. Почти изгори двата кибрита, които беше взел със себе си, но накрая успя да стъкне огъня. Сухите пръчки запращяха и Мутия забучи бутчетата на някои от тях. Месото започна да пуска мазнина, която се разцвърча върху жарта под зоркия поглед на кучето. Устите и на тримата се пълнеха с лиги, не бяха яли от сутринта и с нетърпение очакваха гощавката.

Дани се понамести и рече:

— Аз никога няма да оставям децата си.

Кучето излая срещу огъня, сякаш за да потвърди, че бе гладно, след това отново се намести и зачака своя дял.