Диана Петрова
Ана (64)

64.

Магистрала. Автомобилът се движеше с около 120 километра в час. Мантинелите на пътя се разделяха като змия, разцепена на две — от главата до опашката. Вятърът се хвърляше срещу предното стъкло, а тревите в полето се огъваха до земята. Дани бършеше потните си ръце в панталона, главата му се пръскаше от тревожност. Апокалипсисът наближаваше. Изведнъж от банкета се надига великан, висок около пет метра. Ръцете и краката му бяха накичени с мускули, но не декоративни. Времето спря и настана страховита тишина. Единият му крак тупна върху магистралата, хоп и другият. Всеки момент колата им, в която Дани бе с родителите си, щеше да се блъсне в него.

* * *

Дани се разтресе, а зъбите му се разтракаха. Събуди се ужасен и видя и двамата си родители до леглото му. Блед и с превързка около окото си, той приличаше на смъртник.

Ана се хвърли да го успокоява, а Илия го държеше за ръката и го гледаше уплашено.

— Сънуваш, миличък, успокой се. Операцията приключи, всичко е наред.

Мина половин час, докато треперенето се успокои.

— Не го разстройвай — пошепне Илия на Ана. — Не трябва да плаче сега.

Ана кимна и се опита да прегърне мъжа си, но той се изхлузи и се върна от другата страна на леглото.