Диана Петрова
Ана (55)

55.

След като няколко дни се бяха грижили за кучето на село, и Дани, и Ана се привързаха към него. Мъничето пишкаше и акаше навсякъде из двора, но белите му ги разсмиваха и двамата най-сетне имаха нещо, с което можеха да се занимават заедно. Ана реши, че щеше да го вземе в София, макар да беше уверена, че Скипър щеше да им създаде главоболия.

След пикника с Мутия Дани със Скипър в скута си не беше спрял да разказва на дядо си за малките си приключения с немия. Ана режеше моркови за супата, а по бузите й се разливаше доловима руменина. Още тогава мълчанието й не остана незабелязано за майка й, която макар да се съмняваше, че вече познава дъщеря си, усещаше, че с нея се случва нещо.

— Ана, ти не покани ли Мутия у дома… — подметна старата.

Ана трепна, а след това изохка. Беше се порязала. Тя отиде на чешмата, където можеше да застане с гръб и докато миеше показалеца си, отговори:

— О, да. Веднъж.