Диана Петрова
Ана (72)

72.

Улиците бяха нашарени с украса, която показваше различни етапи от индийската митология, без задължително да е свързана с Ганеш, а на всеки щанд имаше поне по едно мурти. Огромните дворци и храмове, които светеха във всички цветове, помещаваха желаещите да танцуват и да провеждат различни ритуали. Пътят пъстрееше и гъмжеше от хора в цветни дрехи.

Прадип попита Мая дали иска да изпият по бира в някой бар, но тя отказа под предлог, че е изморена. Искаше да остане сама и затова каза, че ще си хване рикша до хотела.

— Ще те придружим.

— Но защо? — попита Мая на английски.

— Защото шофьорите лъжат.

— За пари ли? Не ми пука. Аз имам пари.

— Не се говори така — рече Прадип. — Тук никога не казвай, че имаш пари.

Мая махна с ръка, а Прадип и жена му тръгнаха след нея. След като предплатиха на шофьора, те се сбогуваха до следващия ден, а жената на Прадип я прегърна. На Мая й се плачеше, бързаше да остане сама и едва преглътна напиращите сълзи.

На следващия ден се събуди късно по обяд. Закуската се състоеше от вкусни тестени изделия и традиционен индийски чай с ароматни подправки, много захар и мляко. Необичайното начало на деня — не беше закусвала от години, я подготви за тура из забележителностите на Пуне, за които Прадип учтиво предложи да я разведе. Този път Прадип дойде без жена си.

— Индия лекува.

— Така казват всички — изсмя се Мая престорено.

— Първата ни спирка ще е пещерният храм Pateleshvara. Той е близо до реката Мула-Мутха — рече сериозно Прадип.

— Мула-Мутха?

— В Пуне двете реки се сливат и имат едно име.

Храмът Pateleshvara беше малък незавършен храм от VIII век със сравнително голяма, добре поддържана градина. В нея се мотаеха хора, които си почиваха в сянката, четяха книги и вестници, а други се молеха. Там Мая търпеливо изчака Прадип да й разкаже за храма, като през това време наблюдаваше необичайната гледка. Никой не бързаше, не ухаеше на парфюм и не изглеждаше напрегнат. Тогава Мая се обърна към Прадип и започна да разказва историята си във внезапен прилив на словоохотливост.

Двамата обядваха доволно и след това потеглиха към Лал Махал — дворец, построен в памет на Шиважи. Срещу вход от две рупии, или приблизително 5 стотинки, влязоха в грандиозния дворец. Той не впечатли Мая, не беше сигурно дали тя изобщо забеляза какво има вътре, защото не можеше да спре да мисли за собствената си съдба. За да я разведри, Прадип й разказа за своите родители. Те се оказали деца на бивши любовници, но техните родители осъзнали това едва когато се видели по време на сватосването.

Докато бъбреха, неусетно се преместиха отсреща — в историческия паметник Shaniwar Wada. Крепостта, построена през XVIII век, била седалище на Пешвите и била изгорена до основи, като от нея останали само масивните каменни стени. Разходиха се из градината и побъбриха още малко. Мая беше в Индия от два дни, а вече чувстваше Прадип по-близо до себе си, отколкото когото и да било другиго в живота си.

— Ще те запозная с един българин. Ще ти хареса.

— Няма нужда, Прадип. Покани ме у вас.

— С удоволствие, но ще поканя и него.

— Не, наистина няма нужда — натърти Мая.