Диана Петрова
Ана (11)

11.

Илия никога не беше писал, нито се беше вълнувал от писането. Но щом наближиха Приморско с надуваемите дюшеци по пътя и лъскавите хотели в стил кич, той затърси книжарница.

— Книжарница ли? Нека се прибираме, Дани е вир вода и спи.

— Само за малко. Искам да купя една тетрадка.

— Какво те прихваща? — прошепна Ана раздразнено.

— Нищо. Искам да си запиша някои неща.

— Олеле, майчице. Изтрещя на тоя Беглик Таш — рече грубо тя и продължи да гледа през прозореца.

Всеки следобед Илия пишеше по нещо за местността. Ровичкаше в интернет, препрочиташе разни неща. Както и да го придумваше Ана да поспят следобед, за да отморят от слънчевите бани, той не се съгласяваше.

До края на престоя им той завърши това, което пишеше. След това скри тетрадката и не я показа никому. И по-добре, защото в написаното сякаш бе предначертана участта му, а и не само неговата…^[1]

Години по-късно, когато Ана подреждаше килерчето в апартамента им след смъртта му, щеше да открие тетрадката и да потръпне след прочетеното. То щеше да й прозвучи патетично и тя дори щеше да изпита погнуса, защото не бе познавала тази страна на съпруга си. Но някак й се беше сторило, че написаното отразява някои събитията в съвместния им живот. А може и само така да й се беше сторило…

„БЕГЛИК ТАШ — древното тракийско светилище

Тронът

В близост до улеите и ложето се намира Тронът на Върховния жрец. Край него се виждат местата, в които са били поставени големи дървени талпи, изграждащи навес върху трона.

Тронът е символ на царственост, но за мен той също така означава и падение. Въплъщава лекотата на царския живот, но и тежестта от отговорностите на властта. На него може да стои както човек с брилянтен ум и гениални качества, така и пълен глупак. Нерядко се случва на трона да седне някой, достоен за уважение, и да се превърне в заслужаващ унижение.

Лабиринтът

Непосредствено до слънчевия часовник се намира Лабиринтът. Той има два изхода — ляв, който води към царството на Хадес, и в посока направо, който не води никъде. Възможно е младежите да са преминавали ритуално. Онези, които се насочвали направо, избирали прагматично поприще, а свилите наляво може да са били подготвяни в жреческата професия. Ана мина направо, а аз наляво. После се събрахме от другата страна. Изглежда, и двата пътя водят до едно и също място.

Царството на Хадес

Това е тясна пролука между две скали, през която може да се мине. Свързва се с Орфей и легендата за слизането му в Подземното царство, което се оказва необходимо за посветения. Той трябва да се отдаде на животинската си природа и така да преживее пълната оплодяваща мощ на майката Земя.

Теснотата — принуда, неудобство, задушаване, но и уют като в дядовата ръкавичка. Удоволствието вътре иде от близостта, може и да преигравам, но се доближава до сексуално усещане. Тясно е. На изхода от пролуката има камък, в който самоуверените да се препънат, в случай че се мислят за голямата работа. Иначе легендата разказва, че който мине през този процеп, излиза пречистен.

Брачното ложе

За брачното ложе легендата не пести подробности. Върховният жрец и жрица се били съвкуплявали там ритуално. Около това ложе се намират вани, в които са се поставяли вино, мляко, вода и олио, като млякото символизирало въздуха, виното — земята, олиото — огъня.

За да се отдадат на животинската си природа, било нужно вино. То понижавало съзнанието им и така въвеждало новопосветените в строго пазените тайни на природата.

Утробата змия

От дясната страна на календара се намира утробата змия — два огромни камъка като грамадни женски бедра, тъмна пролука между тях с тесен вход и козирка във формата на змийска глава.

Змията, пише в гугъл, е символ на вселенския разум — хем защитава, хем разрушава. Тя присъства в почти всички религии, като значението й не се променя драстично. Змията освен това сменя кожата си, демек се пре-ражда.

Апостол Таш

Един от скалните късове е с формата на обърнато сърце и въпреки големите си размери се държи само на три точки върху другия камък плоча под него. Поставен е с цел да прикрива обредите в «Свещената пещера». Оттам се е промушил малкият бог, роден от Богинята-майка, а в някои сайтове разправят, че между основата и Апостол таш е имало вулканичен слой, който е бил отнет от древните обитатели на тези земи и това е позволило на горния камък да легне директно върху долния.

Апостол Таш е краят на мъките и началото на живота. Малкият бог се ражда и слънцето изгрява. Това място е завършекът на всички дейности върху камъните от древното селище, каквито и да са били те. А може и да е началото.

Календарът часовник

Върху скалната повърхност на Беглик таш има издълбани дупки, като в моментите на слънцестоене и равноденствие между подредените камъни преминават слънчевите лъчи, огряващи тези точки. Проникването на лъчите през определени периоди от годината образува своеобразен календар.

Стори ми се, че календарът съдържа един от най-важните конфликти в човешкия живот — този на преходността и повторяемостта. Припомня, че дните ти си имат определен брой, който пре-хожда към своя край. Още от раждането си човек стремглаво се запътва към смъртта. Това не е нещо ново или сложно за възприемане. Само дето забравяме този факт. Дните имат своя край, но те се повтарят толкова еднакви и едновременно толкова различни, че ти се струва, че са без-край. Но човек може и да свикне с тази природа на времето и да я рисува като слънчев календар.

Стъпките на Богинята-майка

Стъпките са на две места и са с еднаква големина и очертани пръсти на краката. Едната стъпка е в посока Черно море и се намира върху малък камък в близост до улеите. Другата е върху огромен камък от лявата й страна, но в точно противоположна посока.

Щом видях стъпката на Богинята, първата ми работа беше да стъпя върху нея. Дани направи същото, даже не спря да го прави до края на престоя ни там. Върху стъпалата ни се намират точки, които отговарят за всеки орган от тялото ни. Затова масажът на стъпалата е, казват, лековит. Чрез стъпалата си се свързваме с всяка частица от себе си. Когато стъпим върху стъпката на Богинята-майка, ние се свързваме с нея.

Петте жертвени вани

Казват, че в петте вани или улеи вероятно са се правели жертвоприношения.

Върху числото пет, както и върху всички останали числа, мога да упражнявам въображението си до безкрай или поне дотогава, докато не се ядосам на самия себе си. То може да значи всичко. Всичко може да значи всичко. Въпросът не е какво то означава според някого, а кое от всички възможни и невъзможни значения бих искал да сметна за логично. Аз си избирам ето това. Петте възприятия на човека са пътищата, по които външният свят си пробива път навътре. И като се опирам на тези пет точки, моите възприятия, искам да ги запълня. Тук става дума за нуждата от жертвоприношение. Често единственият, който има нужда от жертвоприношението, е този, който го принася. Петте жертвени вани — кой би пожертвал петте си сетива, за да получи шестото? Само достойният да бъде жрец.

Къщата на Оракула

… или още пещерата на Оракула, нещо като административна постройка, където вероятно се е подготвял ритуалът. Разкопките в областта продължават и засега това място си е истинско свърталище на змиите.

Къщата на Оракула ми напомня къщата на Баба Яга. Не по външен вид, не дори концептуално. Построена върху издатина, къщата е като ветропоказател за мистериите на Беглик Таш. Сигурен съм, че в нейните разкопки се крие ключът към разшифроване на символите. Разбира се, това разшифроване е много лично и за всеки би могло да е различно. Тези неща са си някак ясни — колкото знаем за Стоунхендж, толкова ще узнаем и за Беглик Таш.

Оракула. Той знае верния път и го показва. Води те към твоите решения, които се оказват верни.“