Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5 (× 4 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Диана Петрова

Заглавие: Ана

Издание: Първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: Роман

Националност: Българска

Излязла от печат: 19 септември 2013

Редактор: Христо Блажев

Коректор: Ива Колева

ISBN: 978-619-152-261-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6006

История

  1. — Добавяне

109.

Веднага щом приключиха с разговора, Георги Господинов се насочи към къщата на Мутите. Той нямаше съмнения, че щяха да се съгласят, защото през този сезон поръчките им намаляваха. Мутия старши беше в обора и когато излезе, изтупа мръсните си загрубели ръце, за да се здрависа с Георги Господинов.

Мутия младши изскочи от къщата, сякаш през цялото време беше очаквал единствено и само този гост.

Георги Господинов се опита със знаци да помоли Мутите и да им обясни, че дъщеря му иде с внучката му, бебе на месец.

Мутия младши го изблъска, като с усилие на волята се сдържа да не извика от радост. Той сочеше към себе си, за да покаже, че той иска да иде да заколи прасето на Господинови. Мутия старши го изгледа недоверчиво — не беше свойствено на сина му да се радва толкова много на поръчките. Но дъртият бързо забрави притесненията си, защото се зарадва на желанието на сина си да върши работа. Може пък да вехнеше за туй, че напоследък почти никой не им се обаждаше. Може пък да имаше нужда да работи — така Мутия старши лъжеше бащиното си сърце, като се опитваше да не мисли, че можеше да има и други причини.

След като Георги си тръгна, Мутия започна тозчас да се приготвя за идването на Ана. Баща му го блъсна по рамото и сгърчи въпросително лице. Но синът му само махна с ръка, вече неспособен да прикрие усмивката си. Каквото и да се случеше, независимо от това, че Ана имаше дете, той най-сетне щеше да я види. Би дал всичко, за да срещнат отново погледите си, да я докосва по косата, да останат отново сами. Но би бил благодарен и на няколко мига, прекарани с нея насаме. Случваха се чудеса, за първи път и в неговото село, за първи път и в неговото сърце.

Трябваше отново да напълнее, да възвърне силата си, да изглежда добре пред нея. Той извади от камерата около кило свински пържоли от бут. Щеше да ги сготви за вечеря. След това се приготви да иде до фурната, докато не бе затворила. Искаше да купи хляб. По пътя се сети и за Дани — може би му бе домъчняло и за него.

Отново имаше живот за Мутия и той бликаше от дълбините на най-черното му отчаяние.