Диана Петрова
Ана (53)

53.

Малко след изгрев-слънце комините на Топлофикация избълваха облаци сивкав дим, който се лисна като чаша кафе върху оранжевите отблясъци. Ятата птици, накацали по високите военни блокове в квартал Надежда, се разкрякаха и запрелитаха от блок на блок. Градът още спеше и само от време на време достигаше далечният шум от двигател на ленива кола.

Мая излезе от тоалетната, а по лицето й заблестяха капки вода. Тя не ги избърса, приближи се до огледалото и пооправи косата си. След това отиде в кухнята и освободи дръжката на кафеварката. Днес я очакваше много работа, а това единствено я изпълваше с желание за живот. Когато преди година стоеше край прясно изкопания гроб на съпруга си и наблюдаваше как спускат ковчега в пръстта, тя прикри устата си с ръка и въздъхна с облекчение. Бяха женени едва от четири години, когато той заболя от рак на дебелото черво. След няколко операции и продължителна химиотерапия лекарите се отказаха да го лекуват. Краткият им съвместен живот беше преминал в грижи, без Мая и за миг да бе обичала този мъж така, както й се искаше. Ожениха се набързо, след като бяха живели около половин година заедно, без церемонии и по-скоро за удобство, отколкото от любов. В първите месеци от брачния им живот всичко беше спокойно. Двамата ходеха на работа и деляха наема си за варненската квартира. Бяха разпределили домашните си задължения и никой не навлизаше в пространството на другия. Но след това се преместиха в София и започнаха грижите с напредналата болест. Скоро мъжът й напусна работа. Мая трябваше да се грижи за болен, чиито лекарства и оздравителни процедури изискваха време и пари. Но сега най-сетне край на грижите, край на болезнените му викове през нощта, докато болестта бавно го убиваше. Никога не беше обичала съпруга си с онзи трепет на сърцето, който можеше да я съсипе след смъртта му. Но тя не понасяше и самотата. Нямаше много приятели и гледаше да запълва времето си с работа в издателството, където се занимаваше с редактиране на детски списания. Щом се прибереше обаче, мислите й я накълваваха и тя усещаше, че се задушава. Тогава обикновено пускаше телевизора или излизаше да се разхожда из улиците.

Кафеварката забуча и от двата й отвора закапа топло ароматно кафе. Цър. Ц Ъ Р. Слънцето вече блестеше и проникваше във всяко ъгълче на стаята. Изведнъж неочакван звук като от настъпана гумена играчка я накара да подскочи. Огледа се, ослуша се. В полупълната чаша капеха последните капки кафе. Пресегна се към чашата и някой изпищя отново. Ръката й увисна, трепереща във въздуха. Тя се запъти бавно към терасата, чиято врата стоеше полуотворена. Погледна навън. Долу до празния леген за прането беше паднала птица, отчаяно пърхаща с криле. Моментално я побиха тръпки на гнус. След смъртта на съпруга си изпитваше отвращение към всеки и всичко, което трябваше да се спасява, в това число слагаше и самата себе си. Върна се, отвори гардероба и зарови ръце в дъното му. Извади стар чаршаф и се върна на терасата. Уви птицата, чието сърце сякаш туптеше в ръцете й, и я внесе в банята. Отвори килера до коридора, изпразни кашон с вехтории, а после внимателно премести птицата в него. Тя шумоля известно време, а после се закроти и я загледа с тъмните си очи, в които Мая четеше едновременно страх и примирение.

В гърлото й се надигна течност, тя се обърна към гърнето и повърна. Храчи и кашля, докато се разтресе в ридания.